На 9 март 1831 г. крал Луи Филип създава Чуждестранния легион, за да подпомогне започналите военни действия при колонизирането на Алжир. Легионът е съставен от доброволци, които не са поданици на френската държава. Впоследствие подобни легиони биват набирани като допълнение към френските сили, участващи в Кримската война, както и за конфликтите в Италия и Мексико. Именно в Америка легионът спечелва легендарната си слава. На 30 април 1863 г. малък пехотен патрул от 62 войници и 3 офицери, воден от капитан Данжу, е атакуван и обкръжен от три батальона мексиканска пехота и кавалерия. Легионерите се укрепяват в хасиенда "Камероне" и въпреки безнадеждната ситуация се сражават почти до последния човек. Данжу е смъртно ранен, а последните оцелели от легиона опитват отчаяна ръкопашна атака. Когато остават само трима, мексиканците отново им предлагат да се предадат. Вместо това легионерите настояват да им бъде осигурен свободен коридор, както и правото да запазят флага си и да пренесат тялото на капитана. Мексиканският командир приема условията с аргумента, че “това не са хора, а дяволи”. По време на Френско-пруската война от 1870-1871 г. легионът превзема Орлеан и се опитва да разбие германската обсада на Париж, като не успява за малко. По време на Втората световна война легионът играе важна роля при сраженията в Близкия изток и Северна Африка. Куриозно на пръв поглед, част от формированието се подчинява на марионетното правителство във Виши, а друга част - на свободното френското правителство в изгнание. В Сирия двете части на легиона се сражават помежду си. Повечето офицери в легиона са французи, докато редовите войници биват набирани от цял свят. Те постъпват в частта под псевдоним и обявяват гражданство, без да представят документ. Това се прави, за да са в състояние бойците от легиона да обърнат страницата от предишния си живот, който в повечето случаи е изпълнен със съмнителни случки. След година служба легионерите могат да се легализират с истинската си самоличност. След четири години в легиона всеки легионер може да кандидатства за френско гражданство. До 1962 г. щабът на легиона се намира в Сиди бел Абес, Алжир, след което се премества в Обан, недалеч от Марсилия.