Енцелад, един от спътниците на Сатурн, изригва огромно количество водна пара, която вероятно подхранва някои от пръстените на планетата, съобщиха миналата седмица учени от НАСА. Парата излиза от течен океан, разположен под ледената повърхност на космическото тяло, а в него не е изключено да има и примитивни форми на живот. Откритието беше оповестено на страниците на научното списание “Сайънс”. То е базирано върху изпратени от сондата “Касини” образи на малкия спътник, посочва Ройтерс.

“Наясно сме, че заключението изглежда крайно и е почти невероятно толкова малко и студено тяло като Енцелад да поддържа течна вода”, казва Каролин Порко, която ръководи екипа, изследващ образите, изпратени от “Касини” в Института “Боулър” в Колорадо. “Ако се окажем прави, това ще разшири значително познанията ни за разнообразието на средата в рамките на Слънчевата система.” Учените отдавна предполагат, че някои от луните на Сатурн може би крият течна вода. Енцелад е обект на особен интерес, тъй като равната му повърхност предполага скорошна вулканична дейност, а може би и течност под повърхността.

Още по-интересен за изследователите е самият гейзер, който се състои от водна пара и дребни частици лед. “Става дума за гигантски стълб, изригващ от южния полюс на Енцелад”, казва Кенди Хенсън от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Калифорния. “Гейзерът е с размери колкото половината от спътника. Той е огромен.”

Досегашните наблюдения на Енцелад, открит през 1789 г. от Уилям Хершел, показват, че той е богат на кислород и водород. Досега обаче не беше ясно дали тялото крие и вода. В гейзера освен водна пара и лед се съдържат и частици метан и въглероден двуокис, пишат изследователите. Някои все пак поставят под въпрос възможността океанът под повърхността на спътника да бъде източник на живот. Според Джефри Карджъл от университета на Аризона в Тъскън и според Кенди Хансън по-добре е да се каже, че той има биологичен потенциал. “Имаме течност, която е в контакт с минерали. Имаме енергия. Но досега не сме засекли живот.”