Разположена в западната част на бившия Съветски съюз, Беларус се отличава от своите съседи. Тя и Русия са единствените страни от комунистическия блок, които не са преживели демократични революции. Преизбирането на Александър Лукашенко с 82.6% за съжаление не променя нищо. А беше време, когато страната беше в авангарда на разпадането на бившия СССР.

През 1991 г. във вила край Минск президентите на Русия, Беларус и Украйна Борис Елцин, Станислав Шушкевич и Леонид Кравчук подписват договора за създаването на Общността на независимите държави, която отбелязва края на комунистическия режим. Три години по-късно Лукашенко печели изборите с програмата си за борба с корупцията. Оттогава той не е престанал да укрепва своята власт, превръщайки страната в остров на съветизма и опитно поле на идеите на нов авторитаризъм.

Отношенията с великия руски съсед невинаги бяха безоблачни, но ценността на  Беларус, управлявана с желязна ръка от Лукашенко, нарасна след цветните революции в Украйна и Грузия. В последните години Москва се опитва да привлече в своя орбита тази бивша съветска република, която не познава самостоятелното национално съществуване, за разлика от режима на царя, окупацията на полските крале и литовските велики князе.

В последните десет години се водят безуспешни преговори за създаването на съюз между Русия и Беларус. Лукашенко подкрепяше идеята дотогава, докато се надяваше да стане начело на ново славянско обединение, но започна да губи ентусиазъм, забелязвайки, че рискува да се превърне в прост управител на руска провинция. От своя страна Кремъл лесно би приел Беларус за 90-и субект на Руската федерация, но не желае да се обвързва с един остракиран от Запада малък деспот.  

Всичко това беше до оранжевата революция в Киев. В момента Беларус е последният елемент от буферната зона, която Русия иска да изгради с ЕС и НАТО. “Путин не харесва Лукашенко, а още повече революциите”, заяви за “Икономист” белоруският опозиционер Анатолий Лебедко. В миналото руският президент без колебание би използвал енергийните доставки като лост за натиск над Лукашенко, но сега нещата са различни. Изцяло държавната индустрия на Беларус не може да пробие на Запад, а изнася за Русия. "Газпром" е тотален монополист и собственик на газопреносната мрежа в страната, а това гарантира доставките на синьо гориво на Запад.

Освен това Беларус е обвинявана за оръжейни доставки за ембаргови държави. При тези случаи проличават интересите на Москва, която не се осмелява да прави това открито. Русия заплашва отново да разположи в Беларус ядрено оръжие, ако НАТО се реши на подобна стъпка за Полша. За Владимир Путин, който се грижи за своята репутация на Запад, Лукашенко остава неудобен, но полезен диктатор.