На 10 април 1919 г. Емилиано Сапата, лидер на революцията в Мексико срещу диктатурата на Порфирио Диас, е убит при засада. Той е считан за един от най-големите национални герои, а името му - сапатисти, носи революционно движение, базирано в щата Чиапас, активно и до днес. На него са наречени и градове, улици и квартали, а ликът му украсява мексиканските банкноти. Сапата е роден през 1879 г. в селце в малкия централен щат Морелос. Когато той се появява на бял свят, Диас вече е на власт от три години. В страната властва протокапиталистическа полуфеодална система, в която големите имения - хасиенди, контролират все повече земя и изтласкват от сцената малките независими общности, съставени предимно от представители на местното индианско население. Макар и да е със смесена испанско-индианска кръв, Сапата застава на страната на местните в битката им срещу хасиендите в края на XIX и началото на XX век. През 1910 г. съпротивата срещу Диас прераства във въоръжено въстание, а Сапата формира в района на Морелос Освободителна армия на Юга и става неин предводител. С помощта на въстаналите пеони Диас е свален, но наследникът му Франсиско Мадеро не провежда желаната поземлена реформа. Мексико се изправя на ръба на гражданската война, след като на свой ред Мадеро е свален от Викториано Уерта, бивш генерал на Диас, който пък е принуден да слезе от власт под натиска на конституционната фракция на Венустиано Каранса. Режимът на Каранса обявява награда за главата на Сапата. На 9 април ген. Хесус Гаярдо го кани на среща, претендирайки, че възнамерява да дезертира при революционерите. Когато Сапата се появява на уреченото място - Хасиенда де Сан Хуан в Чинамека, община Аяла, хората на Гаярдо го обсипват с куршуми. След смъртта на предводителя си Освободителната армия постепенно се разпада, а някои от генералите на Сапата минават на страната на властта.