Декретът на боливийския президент Ево Моралес, с който национализира газовата и петролната индустрия в страната, усили страховете от "ресурсен национализъм", затягащ глобалните енергийни доставки и надуващ цените за години напред. Окуражени от рекордно високата цена на петрола, правителствата от Венецуела до Русия отнемат все повече пари и контрол от чуждите инвеститори. Това пише агенция Ройтерс в свой анализ за национализацията в Боливия.

Ходът на Моралес идва в момент, в който пазарът вече надмина 74 долара за барел петрол, опасявайки се от прекъсване на доставките от Иран, изпадащ във все по-силна международна изолация заради ядрената си програма. Останалите страни - износителки от ОПЕК, пък се опитват да останат в крак с постоянно нарастващата енергийни нужди в Азия и САЩ. Потребителките от своя страна принудиха производителите да вдигнат дневния добив до 85 млн. барела.

За чуждестранните инвеститори в сектора предизивикателството е, че най-големите енергийни залежи си остават в Близкия изток и Русия, където обаче бизнесът може да бъде твърде опасен или скъп. Или да достигне предела на добива, както стана в Саудитска Арабия. "Петролът е в земята и чака да бъде изваден. Но как да получим достъп до останалите запаси", пита анализаторът Майкъл Уитнър от инвестиционната банка Calyon.

Емблематичен пример е Русия, която беше ключов партньор на западните компании, докато Москва не реши наскоро да вдигне данъците и не наложи по-голям контрол. Русия ясно показва как "ресурсният национализъм" може да има материално въздействие върху ръста на доставките, посочва пред Ройтерс Кевин Нориш от Barclays Capital. По мнението на анализатора основен фактор е, че частните петролни компании трябва да действат в твърде неясна околна среда, която вдига оперативните разходи.

Тенденцията към концентриране на ресурсите в държавни ръце е особено силна в Латинска Америка, за чиито леви правителства венецуелският президент Уго Чавес е модел за подражание. Чавес принуди чуждите предприемачи да сключат нови и по-тежки договори, съчетани с по-високи данъци. Като негов последовател и боливийският лидер Моралес заплаши чужденците с изгонване, ако не признаят новите условия за бизнес в държавата.

Но това е само върхът на айсберга в Латинска Америка, убедена е Ирена Агалиу, старши експерт в консултантската компания IHS. Тя очаква подобри рестриктивни мерки и в Еквадор и Перу.

Освен всичко друго национализацията в Перу удря в краткосрочен план и акциите на засегнатите компании. Испанският концерн "Репсол" (Repsol), най-големият западноевропейски играч в Боливия, загуби във вторник 3% от стойността на книжата си. Акциите на британската "Бритиш газ", част от конгломерата "Бритиш петролеум", паднаха с 1.2% на "Дау Джоунс". Анализатори изтъкнаха, че загуби ще ще отбележи и бразилския концерн "Петробрас", основен оператор на експроприираните газови находища. Лукресия Там, петролен анализатор в Дойче банк в Ню Йорк, обясни пред "Блумбърг", че очаква бразилците да изтеглят част от инвестициите си в страната.

Боливия ще има известно въздействие върху производството на хидрокарбонати, но много по-силен ще бъде психологическият ефект върху енергийните пазари, отбеляза и Жан-Бернар Гийон от Global Gestion France. Там от Дойче банк пък изтъкна, че ходът на Моралес все пак е бил очакван, но не в такива измерения. "Ние смятахме, че Моралес ще последва примера на Чавес и част от петролните и газовите резерви на Боливия ще отидат в държавни ръце, но не чак 100%, каза анализаторът, цитирана от "Блумбърг".

Засега засегнатите предпочитат по-скоро да изчакат, преди да решат каква да бъде реакцията им. Говорител на "Репсол" изтъкна в сряда в Мадрид, че не може да каже какво е въздействието, тъй като компанията не е получила официално уведомление от боливийските власти. Загриженост обаче изрази Европейската комисия, чийто говорител Йоханес Лайтенбергер заяви: "Очаквахме да има дискусии и консултации, преди боливийското правителство да се реши на подобни стъпки."

Дискусии явно ще има, на първо време само между съседите. Помпозната първомайска акция накара бразилският президент Лула да Силва да събере правителството си на извънредно заседания и да позвъни на аржентинския си колега Нестор Кирхнер, съобщи Би Би Си. След кризисните консултации държавните глави на двете страни успяха да издействат среща с Моралес. На извънредната сбирка днес ще присъства и Уго Чавес.