Спорните трудови договори на висшите мениджъри в Германия може да бъдат отрязани, ако се приеме предложение на правителствената комисия за кодекса за корпоративно управление, писа в. "Файненшъл таймс". Следващото заседание на комитета е насрочено за 22 юни в Берлин и в дневния му ред е записана идеята за съкращаване на договорите от сегашните пет на три години за членовете на управителните съвети. Подобна мярка според вестника би приближила Германия до международните стандарти.

Реформаторите в комисията, сред които Кристиян Щренгер от фондовото дружество DWS, се застъпвали за бърза промяна, твърди вестникът. Все пак силна била и фракцията на поддръжниците на статуквото, към които се числял и председателят на комисията - Герхард Кроме, директор на надзорния съвет на "Тисен-Круп" (Thyssen-Krupp).

Ако изменението мине, компаниите ще трябва да се придържат към него или да оповестят причини за неспазването му. По принцип решенията на комисията за корпоративно управление нямат задължителен, а препоръчителен характер, но се смятат за полезни за имиджа, особено за големите публично търгувани дружества.

Петгодишният период на работните договори на мениджмънта се критикува най-вече от чуждестранните инвеститори в Германия, според които той е пресилена защита от персонални промени в управите на компаниите, посочва "Файненшъл таймс". "Германските договори трябва да се хармонизират с международната практика, тъй че три години са много по-приемлив срок", подчерта бившият изпълнителен директор на "Дойче бьорзе" (Deutsche Boerse) Фолкер Потхоф.

В края на април Герхард Кроме направи равносметка на дейността на комисията, като обобщи, че кодексът за корпоративно управление като цяло се е наложил сред публично търгуваните компании. От 82 препоръки 30-те най-големи акционерни дружества (т.нар. Dax-30) са последвали средно 79.3, посочи Кроме в доклада си, цитиран от ДПА. В трите останали сегмента на индекса - M-Dax и S-Dax - изпълнените препоръки били съответно 75.7 и 72.9. Кроме обясни широкия прием на доброволния кодекс с обществения натиск, който бил толкова силен, че почти никоя от големите корпорации не си позволявала да го загърби.

Но спорно си остава настояването за разкриване на възнагражденията на висшите мениджъри, отбелязва ДПА. От следващата година обаче оповестяването на заплатите става законово задължение. "Комисията намира доброволната норма за по-добро решение", каза Кроме, като даде пример с Швейцария, Великобритания и Люксембург.

Комисията за кодекс за добро корпоративно управление бе създадена от правителството на Герхард Шрьодер през 2002 г. с намерението да подобри имиджа на Германия като място за международен бизнес. Централна задача е отварянето на големите концерни към обществеността, в това число и разкриването на възнагражденията на техните УС. Комисията, в която влизат висши управители, се събира един път в годината, за да провери прилагането на кодекса. Вече втора година повечето от големите компании публикуват заплатите на своите мениджъри, от които най-добре платен е президентът на Дойче банк (Deutsche Bank) Йозеф Акерман - за 2005 г. той е получил общо 11.9 млн. евро.