Мюсюлманите превземат Акра

Мюсюлманите превземат Акра

Мюсюлманите превземат Акра
На 18 май 1291 г. е превзета последната голяма християнска крепост в Близкия изток – Акра, с което е сложен край на двувековната авантюра с кръстоносните походи в Светите земи. Краят на западните владения идва с възхода на мамелюкски Египет след 1250 г. От началото на 60-те години водените от султан Байбарс мюсюлмански сили започват да атакуват западните владения и постепенно да ги завладяват. През 1265 г. падат Цезарея, Хайфа и Арсуф, на следващата година идва ред на Галилея, а през 1268 г. е взета и Антиохия. В опит да възпрат мюсюлманския напор в Европа се надигат гласове за организиране на нови кръстоносни походи, но без сериозен успех. Дебаркирането на френския крал Луи IX в Тунис през 1270 г. се проваля, същото се отнася и за експедицията на британския принц и бъдещ крал Едуард I през 1271-1272 г. Папа Григорий X агитира за нови походи, но призивите му остават без сериозен отклик. В средата на 70-те години проблемите на т.нар. Ерусалимско кралство стават толкова сериозни, че крал Анри II се изтегля от Палестина и се установява на остров Кипър. Същевременно загубите продължават. През 1278 г. пада Латакия, през 1289 г. - Триполи. Не успяват и опитите за сключване на съюз с монголите, които да ударят арабите в гръб. Въпреки че християните сключват десетгодишно примирие с египтяните, то е нарушено, след като през август 1290 г. в Акра са убити няколко търговци мюсюлмани. През октомври султан Калаун нарежда пълна мобилизация, а подготовката за война е продължена от сина му Халил. Мюсюлманските сили обсаждат Акра, която наброява около 40 000 души, включително 15 000 войници, на 6 април 1291 г. Според хронистите султан Халил води 200 000 бойци. Градът пада след 6-седмична обсада, а ключова се оказва смъртта на Великия магистър на тамплиерския орден Гийом дьо Божо, свалила духа на защитниците на крепостта. По традиция след превземането на града повечето от мъжете са изклани, а жените и децата са продадени в робство. До средата на август падат и по-малките крепости Сидон, Хайда, Бейрут, Тарт и Атлит, с което християните окончателно са изгонени от Близкия изток.