Мюсюлманите превземат Акра

На 18 май 1291 г. е превзета последната голяма християнска
крепост в Близкия изток – Акра, с което е сложен край на двувековната
авантюра с кръстоносните походи в Светите земи. Краят на западните
владения идва с възхода на мамелюкски Египет след 1250 г. От началото
на 60-те години водените от султан Байбарс мюсюлмански сили започват да
атакуват западните владения и постепенно да ги завладяват. През 1265 г.
падат Цезарея, Хайфа и Арсуф, на следващата година идва ред на Галилея,
а през 1268 г. е взета и Антиохия. В опит да възпрат мюсюлманския напор
в Европа се надигат гласове за организиране на нови кръстоносни походи,
но без сериозен успех. Дебаркирането на френския крал Луи IX в Тунис
през 1270 г. се проваля, същото се отнася и за експедицията на
британския принц и бъдещ крал Едуард I през 1271-1272 г. Папа Григорий
X агитира за нови походи, но призивите му остават без сериозен отклик.
В средата на 70-те години проблемите на т.нар. Ерусалимско кралство
стават толкова сериозни, че крал Анри II се изтегля от Палестина и се
установява на остров Кипър. Същевременно загубите продължават. През
1278 г. пада Латакия, през 1289 г. - Триполи. Не успяват и опитите за
сключване на съюз с монголите, които да ударят арабите в гръб. Въпреки
че християните сключват десетгодишно примирие с египтяните, то е
нарушено, след като през август 1290 г. в Акра са убити няколко
търговци мюсюлмани. През октомври султан Калаун нарежда пълна
мобилизация, а подготовката за война е продължена от сина му Халил.
Мюсюлманските сили обсаждат Акра, която наброява около 40 000 души,
включително 15 000 войници, на 6 април 1291 г. Според хронистите султан
Халил води 200 000 бойци. Градът пада след 6-седмична обсада, а ключова
се оказва смъртта на Великия магистър на тамплиерския орден Гийом дьо
Божо, свалила духа на защитниците на крепостта. По традиция след
превземането на града повечето от мъжете са изклани, а жените и децата
са продадени в робство. До средата на август падат и по-малките
крепости Сидон, Хайда, Бейрут, Тарт и Атлит, с което християните
окончателно са изгонени от Близкия изток.