На 31 май 1809 г. умира видният австрийски композитор от класическия период Йозеф Хайдн, наричан баща на симфонията и баща на струнния квартет. Роден през 1732 г., той прекарва по-голямата част от живота си като придворен музикант на богатата фамилия Естерхази и живее в огромното им, но изолирано имение. Талантът му е забелязан още като малък и родителите му го изпращат още шестгодишен да учи при техния роднина Йохан Матиас Франк, учител и музикант в Хайнбург. През 1740 г. пеенето му впечатлява Георг фон Ройтер, музикален директор на хора към храма „Св. Стефан“ във Виена, който взима детето под крилото си. От края на 40-те години вече е музикант на свободна практика, като тогава пише и първите си музикални творби- струнни квартети и опера. През 1757 г. или 1759 г. заема първия си важен пост – на капелмайстор, за граф Карл фон Морцин. Той дирижира малкия му оркестър и пише първите си симфонии за него. През 1761 г. заема подобна служба при Естерхази и остава при фамилията близо 30 години. През този период създава огромно количество творби и постепенно става популярен във и извън Австрия. Освен за Естерхази той започва да пише и по поръчки от чужбина. Такива са Парижките симфонии (1785-1786 г.) и оркестраловата версия на „Седемте последни години на Христос“ (1786 г.). Около 1781 г. се сприятелява с Моцарт, върху когото упражнява влияние. Признание за това е фактът, че геният посвещава на Хайдн цикъл струнни квартети, създадени в периода 1782-1785 г. В началото на 90-те години Хайдн излиза в пенсия, което му позволява да пътува в Англия, където дирижира големи оркестри със сериозен успех. В края на 90-те се установява във Виена и композира религиозни творби за хор и оркестър, сред които две големи оратории - „Съзидание“ и „Сезони“. Музикантът умира през 1809 г., когато армията на Наполеон атакува Виена.