В края на юни четирима руски дипломати бяха убити от терористи в Ирак. Броени дни по-късно президентът Путин се срещна в Москва със саудитския принц Салман бин Абдул Азиз. Г-н Путин избра точно тази среща, за да обяви, че е заповядал на руските специални служби да "издирят и унищожат" джихадистите, отговорни за смъртта на руските заложници. Освен очевидната демонстрация пред висшия мюсюлмански посетител президентът Путин получи единодушна подкрепа за заповедта си от руската Дума, както и масовото одобрение на медиите и населението.

След 1999 г., когато г-н Путин встъпи в длъжност, официалната политика от съветската ера на преследване и унищожаване на държавни врагове беше възобновена. В това президентът може да разчита на сънародниците си и на медиите. Едва ли в някоя руска медия ще се появи таен план на руското правителство за проследяване на финансирането на чеченските терористи, което би улеснило действията им. Както се случи в САЩ, където в. "Ню Йорк таймс", въпреки молбите на министъра на финансите и политици от двете партии, публикува секретната програма за проследяване на финансирането на "Ал Кайда" и сродните и организации. Което със сигурност ще помогне на враговете на Америка. Много малка е вероятността Върховният съд на Руската федерация да осъди жестокостите на руските военни срещу чеченски цивилни, както Върховният съд на САЩ вече отсъди, че вражеските бойци, заловени с оръжие в ръка, които стрелят срещу американски войници, са незаконно задържани в лагера в Гуантанамо.

За разлика от американския си колега президентът Путин е с напълно развързани ръце (ако се изключат немощните гласове на някои руски неправителствени организации и журналисти) да действа, както намери за добре срещу чеченските бунтовници. През 2002 г. руски агенти отровиха в Чечения йорданския терорист Хатаб, за когото се считаше, че е връзката между чеченците и "Ал Кайда". Две години по-късно руски агенти с дипломатически паспорти взривиха в Доха, Катар, колата на самозвания президент на "Република Ичкерия" Зелихан Яндарбиев. При атентата синът на Яндарбиев беше тежко ранен. Последва скандал, руските "дипломати" бяха арестувани и осъдени на смърт. Но в резултат на огромния руски натиск, агентите бяха екстрадирани в Русия с обещанието, че там ще бъдат наказани. Никой не знае какво се случи с тях, но има слухове, че дори били наградени!

През 2005 г. руските специални части ликвидираха смятания за умерен чеченски водач Аслан Масхадов. Руските власти обаче го обвиняваха в сътрудничество с известния чеченски терорист Шамил Басаев, включително и в организацията на терористичния акт в Беслан. Масхадов беше законно избран за президент на Чечения и на 12 май 1997 г. Борис Елцин подписа в Кремъл мирен договор с него, което сложи край на първата чеченска война. Това не попречи на руснаците да го ликвидират. Последва вял отговор на Запада и смъртта на Масхадов скоро беше забравена. А няколко месеца преди убийството му, на погребението на друг борец за самоопределение на народа си - Ясер Арафат (считан от мнозина за бащата на международния терор), присъстваха редица видни западни лидери.

А сега да си представим каква ще бъде световната реакция, ако американски специални части унищожат президентът на Иран, също законно избран враг на Америка? Има много документирани свидетелства за руските жестокости против мирното чеченско население. Според руските наредби всеки заподозрян в тероризъм чеченски гражданин трябва да бъде предаден на военните съдилища. Но това не винаги се случва. Твърде често с такива хора руските войници действат по кратката процедура. В началото на 90-те Западът беше активен в осъждането на тези престъпления, както и днес.

Но за руските издевателства в Чечения няма филми, носители на големи международни награди, като "Пътят за Гуантанамо". Нито пък безименните чеченски жертви са герои на безброй страстни статии в международния печат, или са възпявани и рисувани, подобно на потърпевшите в затвора "Абу Граиб" от световни културни звезди като Питър Гейбриъл и Фернандо Ботеро. Президентът Буш се извини по телевизията за "Абу Граиб", където нямаше изтезания и убити, но президентът Путин едва ли някога ще направи същото заради незнайния брой невинни чеченски цивилни, унищожени от руската армия.

На 1 септември 2004 г. в Беслан чеченските терористи извършиха нещо, за което и Бин Ладен не се беше сетил - нападнаха училище и взеха за заложници повече от 1200 деца. В отговор руските власти избиха терористите, но заедно с тях и около 344 души, включително 186 деца. Същото направиха и през октомври 2002 г., когато освен терористите, окупирали московския театър, убиха и 129 заложници. Посланието на руските власти към чеченските терористи е съвършено ясно - няма да се спрем пред нищо, за да ви унищожим. Дори и ако трябва да жертваме нашите собствени руски хора. Това е уникално, огромно по силата си послание към всеки терорист! То е способно да спре и да обезсмисли действията на фанатиците. Но такова послание може да бъде изпратено само в страна като Русия. Където при императорите, генералните секретари и президентите човешкият живот е отчайващо евтин. Никога не трябва да забравяме, че през миналия век за това бяха дадени десетки милиони кървави доказателства.