На 27 юли 1980 г. в Кайро в изгнание умира последният ирански шах Мохамад Реза Пахлави, наричан и Арямехр (Светлината на арианите). Той е роден през 1919 г. и е син Реза Пахлави и втората му съпруга Тадж ол Молук. Младият Мохамад учи в Роаси, Швейцария, и във Военната академия в Техеран. В началото на 20-те години баща му организира преврат срещу управляващата династия Гхаджар и през 1925 г. Националното събрание, т.нар. Маджлис, го обявява за шах на Персия. Именно Реза Пахлави през 1935 г. пренаименува държавата на Иран и се опитва да отърси страната от руското и последвалото съветско и от традиционно силното британско влияние, като търси контакти с Германия и Италия. Това обаче има отрицателен резултат и през 1941 г., след като Германия напада СССР британски и съветски войски влизат в Иран и принуждават шаха да абдикира в полза на сина си. В началото на 50-те години Иран е обхванат от политическа нестабилност. През 1953 г. премиерът националист Мохамад Мосадег принуждава шаха да избяга от страната, но той бързо е върнат от контрапреврат, воден от ген. Фазлола Захеди и подкрепен от ЦРУ и МИ6. През следващите години шах Пахлави разпуска многопартийната система и управлява авторитарно, създава тайната полиция САВАК, известна с безмилостните си действия срещу дисидентите, провежда редица мерки за модернизацията на страната, станали популярни като Бялата революция. Политиката му води до силен икономически растеж през 60-те и 70-те години, но и до засилване на опозицията сред ислямистите традиционналисти. На 16 януари 1979 г. шахът и семейството му отново са принудени да напуснат страната след месеци напрежение и публични протести, довели до Ислямската революция, водена от аятолах Хомейни. След заминаването му консерваторите премахват монархията и обявяват ислямска република.