Умира Игнаций Лойола

На живо
Заседанието на Народното събрание

Умира Игнаций Лойола

Умира Игнаций Лойола
На 31 юли 1556 г. в Рим умира основателят и първи върховен председател на ордена на йезуитите Игнацио (Иниго) Лопес де Лойола. Известен като автор на "Духовни упражнения" и активен борец срещу протестантството, той е беатифициран и канонизиран за светец още през 1622 г. Иниго е роден в замъка "Лойола", недалеч от Сан Себастиян, в баската провинция Гипускоа. Когато е едва на седем години, майка му умира и е принуден да работи за прехраната си. През 1506 г. става паж на своя роднина Хуан Веласкес де Куеляр, ковчежник на графство Кастилия. През 1517 г. постъпва в армията и е тежко ранен в битка при Памплона, което го принуждава задълго да остане в замъка на баща си, за да се възстанови. През този период той чете много религиозни книги и решава да се отдаде на богоугодни дела, а същевременно променя името си в чест на св. Игнатий Антиохийски. След възстановяването си през 1522 г. се отдава на строг религиозен аскетизъм и живее като отшелник в пещера до Манреса, Каталуня. Тогава написва първоначален вариант на "Духовни упражнения", които оказват силно влияние за промяна в методите на проповядване. Игнаций е двукратно арестуван по обвинения, че проповядва учението Божие, без да има право на това. През 1528 г. се записва да учи в университета в Париж, където прекарва повече от седем години, разширявайки литературните и теологичните си познания. През 1534 г. е намерил шест верни последователи - Петер Фабер, Франсис Шавиер, Алфонсо Салмерон, Якоб Лайнес, Николая Бобадийа и Симон Родригеш. С тях на 15 август 1534 г. създава Обществото на Христос с цел да осъществява "мисионерска работа в Йерусалим и да изпълнява без въпроси всичко, което папата нареди". Папа Павел ІІІ одобрява новата организация и им разрешава да бъдат ръкоположени за свещеници. Игнаций е избран за пръв върховен председател на ордена, като получава и титлата Върховен баща на йезуитите. През 1548 г. неговите "Духовни упражнения" са отпечатани. В периода 1553-1555 г. Игнаций диктува автобиографията си, която е публикувана след цели 150 години в Acta Sanctorum и дава ключа за тълкуване на "Духовни упражнения".