На 8 септември 1949 г. в Гармиш Партенкирхен умира Рихард Щраус, известен немски композитор и диригент, представител на късния романтизъм. Той е роден на 11 юни 1864 г. в Мюнхен в семейството на музикант. Прави първите си опити да композира на шест години, а от малък има възможност да присъства на репетициите на кралската опера на Мюнхен и да получи професионални напътствия от помощник диригента.

През 1882 г. записва философия и история на изкуството в Мюнхенския университет, но година по-късно напуска и заминава за Берлин. Там започва да работи като помощник диригент на Ханс фон Бюлов. Творбите му от този период са консервативни и следват Роберт Шуман и Феликс Менделсон. Стилът на Щраус се променя, когато среща известния композитор Александър Ритер, който му помага да се отърси от консерватизма. През 1889 г. е премиерата на първата му симфонична поема “Дон Жуан”, посрещната с противоречиви оценки от публиката.

През септември 1894 г. Щраус се жени за сопраното Паулине Мария де Ана, известна със своята надменност, сприхав нрав, ексцентричност, но бракът им е щастлив. В края на XIX век композиторът се обръща към операта, но първите му опити са без успех. Триумфът идва през 1905 г. със “Саломе”, базирана върху пиесата на Оскар Уайлд и разработена с типичния за Щраус музикален дисонанс. Следващата му опера “Електра” е създадена в съавторство с поета Хуго фон Хофманщал, а дисонансът в нея е задълбочен.

Голям успех имат и оперите “Кавалерът на розата “ (1910 г.), “Ариадна от Наксос” (1912 г.), “Арабела” (1932 г.), композиране с връщане към класическата хармония. Макар и аполитичен, през 1933 г. Щраус е назначен за директор на Държавното музикално бюро по време на Третия райх, което слага петно върху биографията му.