Анна Политковска беше наричана от приятели и врагове един от най-безстрашните журналисти в Русия, която никога не се е бояла да критикува властите. Родена през 1959 г., тя отдава значителна част от журналистическия си живот на войната в Чечения и трагедията на мирното население там. Посредник в немалко конфликти, Политковска си спечели уважението както на чеченските бунтовници (дори на най-радикалните от тях), така и на западните обществени и политически кръгове.

Биографията й привидно не се отличава от тази на хиляди нейни колеги. Завършва журналистическия факултет на Московския университет "Ломоносов" през 1980 г. и първо постъпва на работа в официоза "Известия". След разпада на Съветския съюз известно време пише в "Общая газета", издание на демократите, продължаващо линията на перестройката. През 1999 г. се прехвърля в "Новая газета", независим всекидневник със силни граждански позиции. Това е и началото на Втората чеченска война и Политковска предприема многократни пътувания в Чечения, откъдето разказва за престъпленията на федералната войска. "Вторая чеченская" е книгата, с която анализаторката си навлича гнева на Кремъл и привлича вниманието на западните правозащитници, до които достигат само откъслечни сведения за случващото се в северен Кавказ.

В чеченските си статии за "Новая газета", съчетаващи по интересен начин репортажни и коментарни елементи, Политковска често обвинява федералните войски в разправа и репресии над местното население. През 2001 г. дори успява да влезе във "филтрационен лагер" за чеченци, модерната форма на нацистките KZ, след което е арестувана от руски десантчици. Самата журналистка по-късно твърди, че войниците директно я заплашили с разстрел. В други материали Политковска описва как руски военни арестуват чеченски жители, а после искат откуп за освобождението им.

Журналистката посредничи и в заложнически случаи с чеченски сепаратисти. През 2002 г., когато чеченска група превзема театъра на московската улица "Дубровка", Политковска е една от малцината, на които похитителите разрешават да влезе в сградата и да донесе храна и вода. Часове наред тя поддържа връзка с умерени чеченски лидери като Аслан Масхадов и Ахмед Закаев, с които се опитва да постигне мирно решение. Според руската преса, именно похитителите предложили Политковска за преговарящ.

За разлика от властите, които отхвърлят всякакво сътрудничество и компромиси с бунтовниците, Политковска винаги е призовавала към дипломатичност и взаимни отстъпки. И не се боеше да отстоява позициите си. Когато Москва поиска от Лондон да екстрадира Закаев, журналистката отлетя за Великобритания, в знак на подкрепа със задграничния представител на чеченците.

Политковска няколко пъти се сблъскваше очи в очи със смъртта и ясно съзнаваше опасностите от своята професия. Когато чеченци щурмуваха училището в Беслан през 2004 г., тя хвана първия възможен самолет за региона, за да се опита да посредничи за освобождаването на децата. В полета за Владикавказ обаче й поднасят чай с отрова, с което осуетяват пътуването й. Тя не стига до Беслан, а остава в болница в Ростов. Миналата година пък неизвестни подгонват автомобила й по улиците на Москва, опитвайки се да я сплашат, но инцидентът така и не е разследван, припомня телевизия НТВ. Заради своята активна гражданска роля Политковска беше високо ценена в Европа. През януари 2005 г. заедно с още двама руски правозащитници тя получи наградата "Улоф Палме" за принос към демокрацията.