На 13 октомври 1307 г. френският крал Филип IV Хубави слага край на Ордена на тамплиерите, чието влияние във Франция неимоверно е нараснало. В рамките на координирана акция агенти на краля арестуват почти всички намиращи се тогава в страната тамплиери. Впоследствие те са подложени на мъчения и обвинени в ерес, а повечето са умъртвени.

Основаният през 1118 г. в Ерусалим Орден на бедните рицари Христови и на Храма, известен като орденът на тамплиерите, е отговорен само пред папата, което влудява амбициозния френски владетел. Същевременно монасите воини, чиято задача е да защитават поклонниците в светите земи по време на кръстоносните походи, развиват сериозна банкова система и контролират огромни средства, върху които Филип IV възнамерява да сложи ръка, след като разбива ордена.

Модерната историография твърди, че именно това е била и целта на акцията. Повод за нея е отказът на тамплиерите да отпуснат средства на краля за войните му, а тя става възможна поради факта, че тогавашният папа Климент V е марионетка на френския крал.

Митовете от епохата обаче твърдят, че съкровищата на тамплиерите не са попаднали във френски ръце, а са били изнесени от страната. Като аргумент за това се привежда фактът, че Великият майстор на ордена Жак дьо Моле и отговорникът за Нормандия Жофроа дьо Шарни са изгорени на клада чак през 1314 г. след 7 години зад решетките.

Преди да се спомине, Дьо Моле проклина Филип IV и папа Климент V. Двамата умират броени месеци по-късно.