На 23 октомври 42 г. пр.Хр. Марк Юний Брут Цепио, останал в историята като един от убийците на Юлий Цезар, слага край на живота си, след като е разбит при Филипи от Октавиан. Брут произхожда от патрицианско семейство и е роден през 85 г. пр.Хр. Майка му Сервилия Цепионис е любовница на Цезар, а според някои източници самият той е негов син. Това обаче е недостоверно с оглед възрастта на Цезар, който е едва петнадесетгодишен, когато Брут се ражда. В началото на политическата си кариера Брут спада към фракцията на оптиматите, които се противопоставят на първия триумвират на Марк Крас, Помпей и Цезар. Когато избухва гражданската война между Помпей и Цезар през 49 г. пр.Хр., Брут застава на страната на Помпей, но по-късно моли Цезар за прошка. Цезар не само му прощава, но го приема в най-близкото си обкръжение и дори през 45 г. пр.Хр. го прави губернатор на Галия. Въпреки привилегиите си и както много други сенатори Брут е недоволен от факта, че Цезар е обявен за доживотен диктатор и фактически властелин на Рим, заедно с доведения си брат Касий се включва в заговор за убийството му. На 15 март 44 г. пр.Хр. Цезар е извикан от група сенатори на форума под фалшив предлог и в момента, когато се появява, е нападнат и е убит. Брут, към когото Цезар се отнася като син, също забива ножа си в тялото му. След убийството конспираторите напускат Рим, тъй като са обвинени в държавна измяна и са подгонени от останалите верни на Цезар Октавиан и Марк Антоний. След две загубени битки при Филипи през 42 г. пр.Хр., осъзнавайки, че губи войната, Брут се самоубива със собствения си меч. Броени дни преди него същото е сторил и Касий.