На 30 октомври 1918 г. в пристанището на Мудрос, остров Лемнос, е подписано примирието между Османската империя и Антантата, с което Турция излиза от Първата световна война. Турската страна е представлявана от министъра на военноморските сили Рауф Бей, а обединените сили - от британския адмирал Артър Калторп. Примирието практически слага край на военните действия в Близкия изток по време на Първата световна война. Турция е принудена да се откаже от своите имперски владения с изключение на Анадола. Турците са принудени да изтеглят войските си от Арабия, Месопотамия, Сирия, Йемен, Армения, Палестина, Триполитания и Киренайка. Тези райони са окупирани от силите на Антантата, които същевременно установяват контрол и върху протоците Дарданели и Босфор и получават правото да окупират шест провинции с арменско население в североизточен Анадол в случай на неподчинение. В Кавказ Турция трябва да се изтегли до предвоенните си граници и да се откаже от зоните, окупирани директно или управлявани чрез марионетни правителства - Аджария, Ардахан, Азербайджан, Карс. Територията на държавата допълнително е намалена от подписания през 1920 г. Севърски договор, който предвижда създаването на Кюрдистан и Армения. Той обаче така и не влиза сила поради започната от Мустафа Кемал война за независимост, съхранила териториалната цялост на обитаваните от турците територии в Анадола.