Почти година след като Европа преживя криза в доставките на газ заради спора на Русия с Украйна, Москва отново стресна западния свят с енергийната си политика. В секретен доклад НАТО предупреди своите членки, че Москва планира да създаде газов картел по подобие на Организацията на страните - износителки на петрол (ОПЕК), разкри във вторник в. "Файненшъл таймс". Предупреждението съвпада със силния натиск от отделни страни - членки на Европейският съюз, да приемат обща енергийна стратегия, чрез която да намалят зависимостта си от Русия. Същевременно във вторник Унгария призова държавите от Източна Европа да обединят енергийните си политики, за да имат по-голяма тежест в енергийните преговори. "Ако действаме заедно, можем да бъдем по-ефикасен енергиен партньор за ЕС, за Русия и дори и за САЩ", каза унгарският министър на икономиката Янош Кока на форум по темата в Будапеща.

В поверителен доклад, изпратен до посланиците на 26-те държави от НАТО, икономически експерти на алианса стигат до заключението, че Русия може би ще изгради "ОПЕК за газ", твърди "Файненшъл таймс". Организацията ще включва богати на ресурси държави като Алжир, Катар, Либия, страните от Централна Азия и може би Иран. Документът, разпратен миналата седмица, подчертава, че Москва се опитва да използва енергийните си богатства за политически цели, особено в отношенията със съседи като Грузия и Украйна. Във вторник в Европейския парламент в Страсбург президентът на Грузия Михаил Саакашвили обяви, че страната отхвърля предложената от "Газпром" двойно по-висока цена за доставка на синьото гориво от 2007 г. "Това не е пазарна цена, това е политически формулирана цена на газа", заяви Саакашвили и предупреди европейците, че и тях ги очаква същото.

Докладът апелира към страните от НАТО остро да се противопоставят на руските намерения. Официално Русия отрича информациите за "газов ОПЕК". "Авторите на това предположение просто не са разбрали тезите на нашата енергийна сигурност", заяви пред английския финансов ежедневник заместник-говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. "Само някой луд може да помисли, че ще почнем да изнудваме Европа с газ, защото ние сме зависими в същата степен от европейските потребители", посочи Песков.

Според западноевропейски представители обаче руските намерения не са тайна и за тях отдавна намекват високопоставени политици. Източник от НАТО разказа пред Ройтерс, че в секретния доклад се цитират изявления на руския външен министър Сергей Лавров от частни срещи с други руски чиновници. От тях ставало ясно, че един газов картел ще предостави на Кремъл огромна политическа мощ. "Тези планове не останаха скрити за нас", казва и дипломат от ЕС, пожелал анонимност. Говорител на НАТО отказа да коментира вътрешния документ заради секретния му характер. Според друг представител на алианса докладът по-скоро показва гледищата на държави членки, отколкото е официална позиция на НАТО.

Разкритията идват в момент на оживени дебати в ЕС за бъдещата енергийна стратегия на общността. По данни на Европейската комисия, поместени във в. "Уолстрийт джърнъл", ЕС покрива 44% от нуждите си от газ и 30% от петрол с внос от Русия, като тенденцията е делът да се увеличава. Норвегия осигурява 13% от газовото потребление на съюза, на трето място е Алжир (10%), основен износител за Испания и Италия. През 2005 г. страните от ЕС са купили от Русия енергоизточници за близо 70 млрд. евро, изчислява в. "Ханделсблат". Миналата седмица Международната агенция по енергетика (IEA) прогнозира, че през 2030 г. ЕС ще внася по 500 млрд. куб.м газ годишно спрямо сегашния внос от 200 млрд. куб.м.

В понеделник външните министри на 25-те не успяха да се разберат за обща търговска политика спрямо Русия, след като Полша заплаши с вето. Висши представители на Варшава обясниха, че ще блокират опитите за постигане на рамково споразумение, докато ЕС не принуди Москва да разреши достъпа и на трети страни до Северноевропейския газопровод. Руско-германският проект, който трябва да доведе газа от сибирското находище "Южное Русское" в Германия, среща съпротивата на Полша, тъй като заобикаля сухопътния маршрут през нейната територия, а върви по дъното на Балтийско море.

Ако Русия успее да създаде картел с държавите от Северна Африка и Централна Азия, това без съмнение ще бъде силен удар за Европа, която също се опитва да привлече за свои доставчици страните от тези региони. С ролята на главен посредник е натоварена Германия, която от 1 януари поема ротационното председателство на ЕС, а в същото време е силно зависима от руския енергиен внос и търси начини за разхлабване на газовата примка. Във вторник външният министър Франк-Валтер Щайнмайер пристигна в Либия, откъдето започва обиколката му в региона, която има за цел да засили енергийното партньорство между северноафриканските държави и Европа. Той е придружаван от топ мениджъри от концерните "Е.ОН Рургаз" (E.Оn Ruhrgas), Ер Ве Е (RWE) и "Винтерсхал" (Wintershall), които се интересуват от няколко участия - в новия алжирски газопровод към Италия и находищата в Мавритания и Либия, информира в. "Ханделсблат".

Русия също предприе първите си ходове в Северна Африка, като заложи на Алжир. В началото на август "Газпром" и алжирската държавна компания "Сонатрах" (Sonatrach) сключиха картелен договор, по силата но който Москва получава 51% от всеки проект за износ на газ от северноафриканската държава към Европа.

По мнението на експерти един доминиран от Русия "газов ОПЕК" със сигурност ще навреди на европейските консуматори, тъй като би довел до покачване на цените на газа. Пред "Дневник" Роланд Гьоц, енергиен експерт във фондация "Наука и политика", един от мозъчните тръстове на германското правителство, прогнозира, че Европа ще продължи да диверсифицира газовите си доставки най-вече със засилването на позициите на Северна Африка на пазара.

Според броя на в. "Ведомости" от сряда президентът Владимир Путин поема лично контрола върху строителството на новите нефтопроводи, включително "Бургас - Александруполис". Това е станало ясно от среща в понеделник между президента и шефа на "Транснефт" Семьон Вайнщок. Пред в. "Ведомости" руски анализатори продължават да поставят под въпрос икономическия смисъл от проекта на Русия, Гърция и България. На същата тема е посветен и анализ в "Уолстрийт джърнъл".