НАТО окомплектува дългоочакваните си сили за бързо реагиране и подаде ръка на Сърбия, Черна гора и Босна, а Македония, Хърватия и Албания имат шанс да получат през 2008 г. покана за присъединяване към пакта. Държавните и правителствените ръководители на 26-те членки обърнаха специално внимание на Балканите във финалната декларация от срещата си в латвийската столица Рига, приключила в сряда.

Силите за бързо реагиране на НАТО (NRF), на брой 25 000 души, достигнаха пълна оперативна готовност, след като в последния момент няколко страни предложиха войници и оборудване, съобщи Ройтерс. Главнокомандващият съюзническите войски в Европа ген. Джеймс Джоунс обяви, че САЩ, Франция, Испания, Германия и Турция са обещали жива сила, хеликоптери и друга техника. Освен това съюзниците се разбраха да си поделят разходите за въздушния транспорт за мисиите на NRF. Досега всяка държава, участваща в съвместни операции, сама заплащаше разполагането на контингента си. Силите за реагиране вече участваха в хуманитарни операции в Афганистан, а през тази година проведоха учение на атлантическия остров Кабо Верде, в което тренираха потушаване на етнически конфликт.

Същевременно лидерите на 26-те предложиха на Сърбия, Черна гора и Босна да се включат в "Партньорство за мир", инициативата, която предшества статута на кандидат-член. Задълбочаването на връзките с тях стана възможно, след като САЩ, Великобритания и Холандия оттеглили изискването си, че трите страни първо трябва да покажат пълно сътрудничество с трибунала в Хага. В декларацията обаче се казва, че те трябва да се опитат да хванат издирваните военнопрестъпници от войната в Босна (1992-1995), включително босненския сръбски лидер Радован Караджич и командира Ратко Младич. "Ще продължим да оказваме натиск в тази насока", подчерта генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер. Дипломати разказаха пред Ройтерс, че силно въздействие за решението е оказало писмо от сръбския президент Борис Тадич, в което призовавал НАТО да подкрепи демокрацията в страната му. Решението обаче изненадало главния прокурор на хагския трибунал Карла дел Понте, заяви неин говорител, цитиран от Ройтерс.

По отношение на Афганистан, централна тема в Рига, алиансът обеща да остане в страната достатъчно дълго, за да възстанови мира и стабилността там. Британският премиер Тони Блеър посочи пред медиите, че всички лидери били убедени в значението на афганистанската мисия (ИСАФ) за благонадеждността на алианса. Съюзниците се разбраха да намалят ограниченията за използването на своите сили в Афганистан, но въпреки това някои страни запазиха резервираността си. На призивите на Джордж Буш и Яп де Хоп Схефер за увеличаване на числения състав откликна Канада, която обеща да прати още 1000 войници. Крачка в посока повече войници са направили и България, Испания и Македония, но Франция, Германия и Италия заявили, че контингентите им ще се преместят към опасните южни региони само в извънредни случаи. Дневник

------------

Българската делегация на срещата на високо равнище на НАТО си тръгна в сряда бързешком от Рига и отмени официалната си пресконференция заради опасенията от гъстата мъгла в София, предаде БНР. Лошата метеорологична прогноза объркала плановете на президента Георги Първанов и министрите Ивайло Калфин и Веселин Близнаков да дадат изявление за журналистите, тъй като президентският самолет Ту-154 нямало да може да кацне в София.