Отиващата си година започна с безпрецедентна за цялата история на човечеството енергийна атака. Руският газов монополист "Газпром" спря подаването на синьо гориво за Украйна заради неплатени доставки. Въпреки уверенията, че Западна Европа няма да пострада, страни като Чехия, Унгария, Германия, Италия и други отчетоха намаляване на доставките. Положението се нормализира едва след като Киев се съгласи да плаща по-висока цена. Това обаче принуди европейските лидери да поставят под съмнение възможността да се разчита на Русия като енергиен доставчик. Брюксел се опита да убеди руския президент Владимир Путин да подпише Енергийната харта, което би задължило Русия да отвори енергийния си пазар за чуждестранни инвестиции. Москва от своя страна протестира срещу продължаващото блокиране на достъпа на гиганта "Газпром" до европейския енергиен пазар.

От 2007 г. потребителите на Стария континент ще бъдат неприятно изненадани, след като "Газпром" обяви, че ще продава природен газ на Европа на рекордно висока цена от 293 долара за 1000 куб.м. Брюксел отговори

с дипломация срещу натиска Еврокомисията се опита придаде по-голяма доза сигурност на енергийните си отношения с Русия, като примами Москва с предложение за либерализиране на търговските й отношения с Брюксел. По време на срещите на членовете на комисията и финландското председателство в Хелзинки беше направен дори опит рамките за предоговаряне на споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Русия, чийто десетгодишен срок на действие изтича през ноември 2007 г. Това обаче не съвпадна с интересите на Полша, която е разтревожена и от плановете на Москва и Берлин да изградят газопровод под дъното на Балтика.Старият континент обаче направи твърде малко, за да разнообрази доставките на газ и 80% от необходимите му синьо гориво минава през Украйна. Освен това последните преговори между България и Русия показаха, че руският енергиен монополист обича да работи с дългосрочни договори. Партньори на "Газпром" като Франция имат договор до 2015 г., Германия - 2030 г., Полша - 2022 г., Холандия - 2019 г., Чехия - 2020 г., Италия - 2035 г., Унгария - 2015 г., Австрия - 2027, Финландия - 2025 и други. Опасността принуди Еврокомисията твърдо да застане зад проекта за изграждане на тръбопровода "Набуко", който трябва да пренася газ от района на Каспийско море към Стария континент. Според сценариите на ЕС към 2025 г. 10-15 процента от газа за Европа трябва да идва от този регион.

Почти година след като Европа преживя кризата заради спора на Русия с Украйна, Москва продължава да

стряска западния свят с енергийната си политика

В секретен доклад НАТО предупреди своите членки, че Москва планира да създаде газов картел по подобие на Организацията на страните - износителки на петрол (ОПЕК). По данни на Европейската комисия общността покрива 44% от нуждите си от газ и 30% от петрол с внос от Русия, като тенденцията е делът да се увеличава. Норвегия осигурява 13% от газовото потребление на съюза, на трето място е Алжир (10%), основен износител за Испания и Италия. Ако Русия успее да създаде картел с държавите от Северна Африка и Централна Азия, това без съмнение ще бъде силен удар за Европа, която също се опитва да привлече за свои доставчици страните от тези региони. Кремъл също предприе първите си ходове в Северна Африка, като заложи на Алжир. В началото на август "Газпром" и алжирската държавна компания "Сонатрах" (Sonatrach) сключиха картелен договор, по силата на който Москва получава 51% от всеки проект за износ на газ от северноафриканската държава към Европа. Газът раздвижи и руския медиен пазар. Кремъл обяви, че засилва рекламата в чужбина, известни руски олигарси решиха да влязат, разширят или преструктурират медийния си бизнес, а известни имена смениха местоработата си. Най-забележителна беше

като "Известия", "Московские новости", "Комерсант" и "Комсомолская правда", контролирани от "Газпром". Тласък на процеса даде Кремъл, който оповести, че Русия ще създаде англоезичен новинарски телевизионен канал Russia Tоday TV (RTTV) с предавания за чужбина, за да подобри имиджа си по света. Първоначалното финансиране на проекта възлиза на $25-30 млн. Инициатори за създаването на телевизията са президентският съветник Михаил Лесин, който е и бивш министър на информацията, и началникът на пресслужбата на Кремъл Алексей Громов. Колкото повече приближава 2008 г., когато ще бъде избиран новият обитател на Кремъл, толкова по-бурни ще стават прегрупиранията. И докато олигарси и политици продължават да търсят най-добрите позиции за атака на върха, изходът на битката ще бъде решен Владимир Путин и "Газпром".