Сърбия почти навлезе в последния, най-разгорещен етап на предизборната си кампания и въпреки че политическите партии твърдят, че Косово едва ли е най-важният проблем на държавата сега, всички явно се притесняват, че този въпрос може да ги закопае. Затова, разбира се с предизборна цел, всички основни политически играчи захапаха темата и демонстрираха предварително как Сърбия ще се прощава с Косово: някои ще го направят с рационално примирение, други с носталгия, сълзи или романтични формули, трети въобще няма да се примирят, а четвърти направо ще извадят от архивите военната реторика.

Най-остър и най-шокиращ език дотук използва новоизбраният лидер на социалистите - "младият Милошевич" (както го наричат заради физическата му прилика с бившият диктатор) Ивица Дачич. Още в деня на избирането си той изтупа от праха военните доспехи и заяви, че никой няма право да каже, че за Косово няма да се воюва. С което още повече заприлича на бледо копие на предходника си, който забърка най-сериозните проблеми на бивша Югославия тъкмо с Косово и ги отпочна със знаменитата си реч към сърбите там: "Никой няма право да ви бие...".

На другия полюс от тази реторика се намира социалдемократическата уния на Жарко Корач, вицепремиер в правителството на убития премиер Зоран Джинджич, която сега се явява в предизборна коалиция с либералите на Чедомир Йованович. Йованович пък беше лидер на студентските бунтове, едно от протежетата на Джинджич и шеф на парламентарната група на Демократическата партия тогава. Съюзът на Корач поиска от изборите да бъдат изхвърлени всички, които призовават към войни и ново прекрояване на границите. А такива освен социалистите са и радикалите заради желанието им Република Сръбска, съставна част от Босна и Херцеговина, да бъде влята в Сърбия.

Либералите на Йованович пък са приели хладнокръвно за даденост, че Косово де факто е независима държава още от разгара на "събитията" от 1999 г. Което донякъде си е чисто политическо самоубийство с оглед на това дали техните сънародници могат да възприемат подобна идея и да гласуват за партията, която я споделя. Възможно е, разбира се, това да не е непременно най-лошата "косовска" платформа и посланието да допадне на всички, на които вече им е писнало - и от постоянните тревоги за статута на Косово, и от престъпността, и от изолираността от света, липсата на перспектива и ясен европейски проект, както и от собствената им бедност, политиканстването и пр.

По средата между двете крайности се намират всички останали. Вук Драшкович като лидер на Сръбското движение на обновлението, което няма големи шансове да мине изборната бариера от 5%, дипломатично предпочита да формулира как не трябва да се реши проблемът за Косово: то трябва да не унижи и да навреди на никого и никой не трябва да се чувства победител от него.

Лидерът на "Г17 плюс" Младжан Динкич има самочувствието, че само той може да реши проблемите между сърбите и албанците, ако седне да води преговорите, което не е нищо друго освен много мека и индиректна атака срещу досега водилите ги негови съуправляващи.

Демократичната партия на Сърбия на премиера Воислав Кощуница има най-лесно начертана линия на отбрана: наскоро под нашето лидерство приехме нова конституция, нали? Та в нея е записано, че Косово е съставна част от Сърбия, т.е. въпросът вече е решен. Както каза Кощуница: "С това решение на народа изпратихме на света посланието, че Сърбия никога няма да даде Косово." С малко по-мек тон той иначе разяснява: "Уверен съм, че международната общност е чула внимателно гласа на гражданите на Сърбия и няма никакво съмнение, че след като на референдума показахме своето самоуважение като народ, ще добием нужната подкрепа от нашите приятели."

Тук вече се стига до втората опорна точна на тази линия: нали стана ясна недвусмислената позиция на Русия, че няма да позволи независимост на протектората и ще наложи вето на всякаква подобна идея? Т.е. и вътрешнополитически, и международно казусът "Косово" е донякъде решен.

В центъра остана Демократичната партия и Борис Тадич, който най-реалистично признава: "По-голяма е вероятността Косово да бъде независимо. Това знае всеки наш гражданин и аз нямам право да ги лъжа, нямам право да нарушавам правото им да знаят каква е ситуацията. Но ще се боря до последния миг това да не се случи", каза той и обеща да се опитва с всички средства да влияе на Марти Ахтисаари и на всички останали, които ще вземат решението за статута на Косово, да го съобразят с интересите на Сърбия. Политическите коментатори в Сърбия признаваха, че казаното от Тадич е най-близо до истината. И е трябвало някой да го каже отдавна.

Както и това, че по всичко личи, че казусът "Косово" не само няма да бъде разрешен скоро, може би дори не окончателно и през 2007 г. независимо от многократно поставяните срокове и от официално поетите ангажименти досега. Ако се вярва на изтеклото през западните медии решение, което се съдържа в доклада на Ахтисаари, Косово ще бъде поверено на ЕС, независимо че формално ще продължи да има президент, парламент, правителство и пр. Просто ролята, която изпълнява УНМИК сега, ще премине в ръцете на международна канцелария на ЕС и това ще е големият компромис, чрез който хем ще се намери решение за албанското мнозинство, хем и приемлива формула за Сърбия и нейните главни застъпници в Съвета за сигурност на ООН - Русия и Китай.