На 5 февруари 1859 г. молдовският княз Алесандру Йон Куза обединява Влашко и Молдова и поставя основите на модерна Румъния. Княз Куза е роден през 1820 г. в молдовския град Хуш в богато семейство с фанариотски произход. Получава образованието си в Европа, а през 1848 г. участва в бунтовете в Молдова и Влашко, които са отглас на революцията на народите, обхванала големи части от Стария континент. След потушаването им е арестуван и изпратен във Виена, но с британска помощ успява да избяга. През 1858 г. се връща в Молдова и става военен министър, на 17 януари 1859 г. е избран за княз на страната, а на 5 февруари - и за княз на Влашко.

Същия ден той обявява сливането на двете княжества в обща държава, а себе си - за неин домнитор. Куза се посвещава активно на реформирането на страната, подпомаган активно от съветника си Михаил Когълничану, интелектуалния двигател на бунтовете от 1848 г. Той извършва поземлена реформа, като иззема много църковни земи в полза на държавата, въвежда всеобщо избирателно право, съставя наказателен и граждански кодекс и полага основите на модерната армия. Реформите обаче не успяват да му осигурят сериозна подкрепа и през 1866 г. той е свален с военен преврат. Умира в Хайделберг през 1870 г.