На 13 февруари 1979 г. умира видният френски режисьор, актьор и сценарист Жан Реноар, син на изтъкнатия художник Огюст Реноар и останал в историята на киното с френските си творби от 30-те години. Той е роден през 1894 г. в Монмартр, но прекарва детството си в Южна Франция. Кинокариерата си започва след Първата световна война, вдъхновен от филмите на Ерих фон Щрохайм. През 1924 г. излиза първият от деветте му неми филма, а успехът идва през 30-те заедно с говорещото кино. Реноар получава световна известност с филма си "Великата илюзия" (1937 г.), в който участват Фон Щрохайм и току-що изгрялата звезда на френското кино Жан Габен.

Лентата печели допълнителна популярност от факта, че е забранена в Германия и Италия. На следващата година успехът е затвърден от "Човекът звяр" с Габен и Симон Синьоре в главните роли, последван от "Правилата на играта" (1939 г.), забранен след 1940 г. от правителството във Виши. След началото на Втората световна война Реноар емигрира в САЩ. Влизането му в Холивуд е трудно, но все пак през 1945 г. той прави "Южнякът", получил номинация за "Оскар" за режисура. В края на 40-те Реноар се връща във Франция и отново създава шедьоври - "Златната каляска" (1953 г.) с Ана Маняни, "Френски канкан" (1954 г.) с Жан Габен и Мерия Феликс и "Елена и мъжете" (1956 г.) с Ингрид Бергман и Жан Маре. През 1969 г. излиза последният му филм - "Малкият театър на Жан Реноар", посветен на събитията от 1968 г. Реноар умира в Бевърли хилс, Калифорния, но е погребан в семейната гробница във Франция.