На 13 март 1781 г. английският астроном от германски произход Уилям Хершел открива седмата планета от Слънчевата система – Уран, и доказва, че големите небесни тела, кръжащи около Слънцето, не приключват с известните от древността шест планети. Хершел е роден през 1738 г. в Хановер под името Фридрих Вилхелм Хершел. През 1755 г. заедно с брат си Якоб е изпратен в Англия като член на оркестъра на хановерския полк. По това време Хановер е под властта на английската корона, а на трона в Лондон е Хановерската династия.

Скоро той променя името си на Фредерик Уилям Хершел и започва успешна музикална кариера. От началото на 70-те години се увлича по астрономията и сглобява първия си телескоп, с който наблюдава Луната, измерва височината на планините на земния спътник и прави каталог на двойните звезди. Откриването на Уран му печели слава и му дава възможност да се занимава само с астрономия. Хершел нарича новата планета Георгиум Сидус в чест на властващия в Англия Джордж III. Името обаче скоро е променено, за да се впише новата планета в традицията космическите тела да носят имена на антични богове.

През 1782 г. Хершел е назначен за кралски астроном, като същевременно продължава да прави телескопи и да ги продава на други астрономи. През целия си живот той сглобява общо около 400 такива уреди, като най-големият е с дължина на тръбата от 12 м и ширина на окото 1.26 м. С него Хершел открива през 1789 г. два спътника на Сатурн – Мимас и Енцелад, а по-късно и два спътника на Уран – Титания и Оберон. За заслугите си към короната и науката през 1816 г. той получава рицарско звание, а през 1820 г. участва в основаването на Астрономическото общество в Лондон. Хершел умира в дома си през 1822 г. Къщата му в Бат, където е изработил повечето от телескопите си и е открил Уран, днес е музей.