На 29 март 1912 г. британският изследовател сър Робърт Фалкън Скот загива на връщане от Южния полюс, след като в опита си да го достигне пръв е бил изпреварен от норвежеца Руал Амундсен. Разочарован, той не успява да се върне в базата си и намира смъртта на ледения шелф Рос заедно с екипа си. Робърт Скот е роден в Дейвънпорт, Англия, през 1868 г.

 Във флотата постъпва още 13-годишен – през 1881 г., и служи на кораба "Бодика", британският флагман в Ламанша. От началото на XX век се отдава на изследователска дейност и от името на сър Клемънс Маркъм, президент на Кралското географско общество, води през 1900-1904 г. национална антарктическа експедиция. Тя изследва морето на Рос и нарича територията източно от него Земя на крал Едуард VII.

Оттогава датира и съперничеството между Скот и Амундсен за достигане на все още непокорения Южен полюс. През 1910 г. изследователят потегля на втората си полярна експедиция. Корабът му "Тера нова" ("Нова земя") отплава от Лондон на 1 юни, а по пътя научава, че към Южния полюс се е отправил и Амундсен. Състезанието го принуждава да се откаже от някои предохранителни мерки, за да опита да стане първият човек, достигнал най-южната точка на Земята. Скот и четиримата му придружители пристигат на Южния полюс на 17 януари 1912 г. само за да видят там норвежкото знаме и да разберат, че Амундсен е стъпил там месец по-рано.

И докато норвежецът успява да се върне невредим в изходната си база, Скот и екипът му загиват. Телата им са открити само на 20 км от базовия лагер. Последните думи в дневника на британския изследовател гласят: "Ако бяхме оцелели, щях да разкажа една история за трудности, издръжливост и кураж, която щеше да трогне всички англичани. За бога, грижете се за нашия народ. Р.Скот". След публикуването на дневника той става бестселър.