Двете години от президентския мандат на Виктор Юшченко преминаха сред критики както от управляващите проруски партии, така и от бивши съратници от оранжевата революция и опозиционния Блок на Юлия Тимошенко, коментират световните агенции.

Сред безспорните успехи на държавния глава е свободата на словото, която даде шанс на медиите да отразяват критично работата на правителството. Ясната позиция на Юшченко за интеграция в НАТО, ЕС, подобряване на отношенията със САЩ и прогреса в преговорите със СТО бяха съпътствани от изгубен контрол над ключови министерства в проруския кабинет на Виктор Янукович. Дипломатът от кариерата Борис Тарасюк беше принуден да се оттегли като външен министър, след като дълги месеци беше бламиран от колегите си.

Високият растеж на БВП също не можа да скрие липсата на ясна дългосрочна политика за развитие на икономиката и откъсването и от зависимостта от руски газ и нефт. Успешната продажба на основния металургичен гигант "Криворожстал" от "Митал стийл" за 4.8 млрд. долара беше последвана от първата европейска война на "Газпром", която разтърси не само Киев, а и Брюксел.

Юшченко не успя да избяга и от стереотипа на предшествениците си и името му беше замесено в публикации за корупция, приватизация на символите на оранжевата революция и прикриване на алкохолните оргии на сина му. Той постъпи недалновидно в навечерието на вота за парламент, когато предложи промяна в конституцията, която ограничава правомощията му.