Германското разузнаване помогнало за ареста на Ходорковски

Германското разузнаване помогнало за ареста на Ходорковски

Германското разузнаване БНД е помогнало на Москва да събере улики срещу олигарха Михаил Ходорковски, осъден за укриване на данъци и пране на пари. През февруари 2003 г., осем месеца преди арестуването на собственика на "ЮКОС" и "Менатеп", тогавашният канцлер Герхард Шрьодер предал на руския президент Владимир Путин набор документи за империята на Ходорковски, комплектовани от Института за финансови разследвания (IWR), регистриран в германския Саарбрюкен. Институтът, собственост на швейцарския банкер Андре Щребел и люксембургския му партньор Ернест Бакес, всъщност бил тайно дружество на БНД, чрез което службата проследявала банкови трансфери и операции, писа германското сп. "Щерн".
Поводът за разкритията обаче е повече от неприятен за германското разузнаване, което напоследък така и не успява да се спаси от засиления обществен интерес и скандалите, идващи един след друг. Щребел подал съдебен иск срещу БНД заради неизплатени заплати. Предисторията звучи като шпионски трилър: През 2001 г. агенти от БНД влизат в контакт със Щребел и Бакес и предлагат сътрудничество, за да получат достъп до огромната документация на двамата. От особен интерес е най-вече 61-годишният Бакес и неговият архив, който - по собствените му твърдения - съдържал 3.5 тона документи и данни за над 100 млн. транзакции. Роденият в Трир финансист, чийто банкерски нюх се слави из цяла Европа, е бивш мениджър в клиринговата компания "Седел" (Sedel), уреждаща за банките трансгранични безкасови плащания. Днес тя се нарича "Клиърстрийм" (Clearstream) и принадлежи на "Дойче бьорзе" (Deutsche Boerse). Преди 6 години Бакес разбуни духовете във Франция с книгата си "Мълчанието на парите", в което обвинява бившия си работодател в пране на пари. Бакес разкрива мрежа за легализиране на съмнителни приходи чрез банки като "Менатеп", френската "Креди Лион" (Credit Lyonnais) и "Бахрейн интернешънъл бенк" (Bahrain International Bank), свързана с Осама бин Ладен.
Подобна биография би заинтересувала всяка разузнавателна централа. И така, през 2003 г. в мюнхенския хотел "Маритим", Бакес и Щребел се срещат с двама служители от БНД (Отдел 5, "Организирана престъпност и международен тероризъм"). Службата от Пулах предлага да се създаде компания и се ангажира да поеме всички разходи на Бакес, а на съдружника му да плаща месечно по 4000 евро. БНД осигурила уставния капитал от 25000 евро, но пък си спестила трудовите възнаграждения. Въпреки добрата работа на финансовите копои: освен досието за Ходорковски (което според в. "Нойе цюрхер цайтунг" послужило за възбуждане на проверка срещу "Менатеп" и в Швейцария), Бакес и Щребел предали на Берлин и италиански доклад за оръжеен лагер в северен Ирак.
Дилетантщината на БНД (забелязана още от канцлера Хелмут Шмит) и този път се проявила – разузнавачите не успели да се докопат до най-важните папки, засягащи "Клиърстрийм". Въпреки че денонощно преснимали листове в офиса на IWR на централната търговска улица в Саарбрюкен. Самото БНД не отрича "интензивното сътрудничество" с института, но пък не приема финансовия спор. Сега думата има съдът.
Както всяко разузнаване, така и БНД прибягва до фирми-фантоми. Един от най-известните случаи е със швейцарската компания "Крипто АГ" (Crypto AG), специализирана в производството на шифровъчни устройства. Според публикация на списание "Шпигел" от 1996 г., "Крипто", създадена от легендарния шведски криптолог Борис Хагелин през 1952 г., е контролирана от БНД и американската Национална агенция за сигурност (NSA). До края на 80-те американци и германци манипулират шифровъчните машини на "Крипто", използвани по цял свят, за да прихващат кодирани съобщения. През 1992 г. иранските власти арестували служител на компанията, когото обвинили, че е издал кодовете на Техеран. С достъпа си до "Крипто" американските служби са разкрили и либийските организатори на атентата в западноберлинската дискотека "Ла бел" през 1986 г., твърди германското издание.