Германското разузнаване БНД е помогнало на Москва да събере улики срещу олигарха Михаил Ходорковски, осъден за укриване на данъци и пране на пари. През февруари 2003 г., осем месеца преди арестуването на собственика на ЮКОС и "Менатеп", тогавашният канцлер Герхард Шрьодер предал на руския президент Владимир Путин набор документи за империята на Ходорковски, комплектувани от Института за финансови разследвания (IWR) в Саарбрюкен. Институтът, собственост на швейцарския банкер Андре Щребел и люксембургския му партньор Ернест Бакес, всъщност бил тайно дружество на БНД, чрез което службата проследявала банкови трансфери и операции, писа германското сп. "Щерн".

Поводът за разкритията обаче е повече от неприятен за германското разузнаване, което напоследък така и не успява да се спаси от засиления обществен интерес и серията скандали. Предисторията звучи като шпионски трилър. През 2001 г. агенти от БНД влизат в контакт с Щребел и Бакес и предлагат сътрудничество, за да получат достъп до огромната документация на двамата. От особен интерес е най-вече Бакес и архивът му, който съдържал 3.5 тона документи и данни за над 100 млн. транзакции.

През 2003 г. в мюнхенския хотел "Маритим" Бакес и Щребел се срещат с двама служители от БНД ( отдел 5, "Организирана престъпност и международен тероризъм"). Службата от Пулах предлага да се създаде компания и се ангажира да поеме всички разходи на Бакес, а на съдружника му да плаща месечно по 4000 евро. БНД осигурила уставния капитал от 25000 евро, но пък си спестила трудовите възнаграждения. Въпреки добрата работа на финансовите копои: освен досието за Ходорковски (което според в. "Нойе цюрхер цайтунг" послужило за възбуждане на проверка срещу "Менатеп" и в Швейцария) Бакес и Щребел предали на Берлин и италиански доклад за оръжеен лагер в Северен Ирак. Дилетантщината на БНД обаче и този път се проявила - разузнавачите не успели да се докопат до най-важните папки, засягащи "Клиърстрийм", въпреки че денонощно преснимали листове в офиса на IWR. Сега думата има съдът.

Както всяко разузнаване, така и БНД прибягва до фирми фантоми. Един от най-известните случаи е с швейцарската компания "Крипто АГ" (Crypto AG), специализирана в производството на шифровъчни устройства. Според публикация на "Шпигел" от 1996 г. "Крипто", създадена от легендарния шведски криптолог Борис Хагелин през 1952 г., е контролирана от БНД и американската Национална агенция за сигурност (NSA). До края на 80-те американци и германци манипулират шифровъчните машини на "Крипто", използвани по цял свят, за да прихващат кодирани съобщения. През 1992 г. иранските власти арестували служител на компанията, когото обвинили, че е издал кодовете на Техеран. С достъпа си до "Крипто" американските служби са разкрили и либийските организатори на атентата в западноберлинската дискотека "Ла бел" през 1986 г.