Сърбия: deja vu от 90-те години

Сърбия: deja vu от 90-те години

Със значка с лика на Воислав Шешел на ревера ултранационалистът Томислав Николич оглави законодателната власт в Сърбия, а неговата Радикална партия има всички шансове скоро да хване в челичната си прегръдка и изпълнителната. Това е смайващата равносметка, с която във вторник се пробудиха политическите сили в Сърбия след изнурителна нощ на 15 часа дебати и скандали, след които ръководството на парламента беше поето от дясната ръка на обвинения за военни престъпления Шешел. Пийпълметрията отчете, че 3 милиона сърби са гледали хипнотизирани най-великото политическо реалити шоу в държавата, каквото се оказа сесията на Скупщината, ВИП брадърът по това време им е дишал праха.
Белград преживя едно странно deja vu и сякаш се върна пак в 90-те години, отчетоха международните наблюдатели.
Радикалите и социалистите сега пак се крепят в похода си към властта
(този път в обърнато съотношение), само Слобо не е сред тях. Новото обаче е, че ако през 2000 г. обединената опозиция, в която беше и Кощуница, съсипа бившия диктатор на изборите, сега радикалите поеха парламента тъкмо с помощта на неговата Демократична партия на Сърбия.
Изборът на Томислав Николич демонстрира притеснителното оформяне на едно ново националистко-народняшко мнозинство между радикалите, социалистите и партиите на Кощуница и Велимир Илич и го постави и в една от най-важните държавни позиции в началото на един твърде неясен и вероятно кризисен за Сърбия период. Макар и да е спорно какви ще са правата му при евентуално разпускане на Скупщината, Николич има право да я свиква и да иска прокарването на спешно законодателство, ако обстоятелствата го налагат, твърдят част от анализаторите в Белград, които също се оказаха неподготвени за подобно развитие.
Най-неприятното е, че ситуацията може да остане висяща още дълго време.
Ако до понеделник не бъде сформирано правителство, както изглежда все по-вероятно след окончателното обтягане на отношенията между демократите на Тадич, Кощуница и малкия коалиционен партньор "Г17 плюс", следва
насрочване на нови избори в двумесечен срок
т.е. до средата на юли. Следват нови четири месеца за сформиране на нов кабинет, така че фактически поне до края на годината държавата ще продължи да управлява досегашният премиер Кощуница начело на същото, вече служебно правителство.
Симптоматично гордиевият възел се оказа контролът върху полицията и тайните служби. Тадич и Кощуница не успяха до последно да се договорят кой ще държи властта в полицията и службите за сигурност и преговорите за нов кабинет пропаднаха заради това непреодолимо препятствие. В Белград обясняват фаталното привличане към ресорите на сигурността и полицията с два фактора: мрачната роля, която играеха през 90-те години службите под контрола на Милошевич, и следенето и контрола им върху тогавашната опозиция, т.е. сегашните членове на политическия елит. Не е за подценяване и популярният феномен, че всички важни потоци от пари от дейности на подземния свят, контрабанда и др. доходоносни дейности, са били насочвани и контролирани от тайните служби.
По-тежкият "аргумент" обаче е, че
от службите зависи дали ще е налице пълно сътрудничество с трибунала в Хага
т.е. дали ще се проследят, арестуват и предадат издирваните от него последни шестима бегълци от правосъдието, на първо място сред които е Ратко Младич. Макар че официално не може да се меси във вътрешнополитическите проблеми на Сърбия, Хавиер Солана само наля масло в огъня с изявата си в подкрепа на желанието на Тадич да контролира службите. Така стана окончателно ясно, че в Брюксел имат по-голямо доверие, че Тадич може да гарантира залавянето на най-известния беглец в света много повече от досегашния премиер Кощуница. Това обаче даде повод за бурна атака срещу действащия президент, който според ДСС на Кощуница действа под диктовката на Запада.
Наказанията не закъсняха. Сърбия трябваше да подпише във вторник споразумение за облекчаване на визовия режим и реадмисия с ЕС, което беше отложено за неопределено време. С издигане на знамето на ЕС пред Скупщината трябваше да се отбележи началото на сръбското председателство на Комисията на министрите в Съвета на Европа, но и това беше отменено. За прекъсването на доскорошните настойчиви сигнали, че може да се възстановят замразените преговори с ЕС за подписване на споразумението за стабилизация и присъединяване, да не говорим. Според доцента от факултета за политически науки Йован Теокаревич натискът на ЕС предизвестява една
политика на тихи, макар и не формално обявени санкции
ако този процес се задълбочи и начело на най-важните държавни длъжности се появят хора, свързани с предишния режим.
Обикновеният сърбин веднага усети високата цена на внезапното разместване на политическите пластове в Белград. Борсата отбеляза невиждан спад, като само в сряда индексът й се срина с 5.26%, а общо от петък насам, когато стана ясно, че надали ще се сформира правителство - с 9.4%. Унгарско-американски консорциум обяви, че отлага изграждането на фабрика за биоетанол с инвестиция от 380 млн. евро за поне шест месеца до изясняването на политическата ситуация, динарът поевтиня, а анализаторите предупредиха за реална опасност от инфлационен скок.
По-лошото обаче тепърва предстои, предупреждават анализаторите. Ако държавата наистина върви към нови избори, от тях най-много ще спечелят тъкмо ултранационалистите, които още на предишните отбелязаха най-високия индивидуален резултат от 29% и сега вероятно ще трупат над него. Най-много вероятно ще загубят демократите на Тадич и ДСС на Кощуница, които са отговорни за "мъртвата хватка" и опропастяването на четири месеца ценно политическо време. По-голяма мистерия е какво ще се случи с малките "Г17 плюс" и социалистите, които едва минаха изборната бариера от 5%. Вторият възможен печеливш е само либерално-демократичната коалиция на Чедомир Йованович, която от самото начало зае твърди демократични позиции, отказа каквито й да е преговори с Кощуница и единствена се опитваше да приземи общественото мнение за неминуемата загуба на Косово.
А тъкмо съдбата на международния протекторат беше основният въпрос, казусът, около който се въртяха предходната кампания и изборите. Несъмнено той си остана и горещият картоф, от който с протакане се опитваха да се отърват всички. Защото явно все още никой в Сърбия не е готов да се запише в националната история като човека, по чието време Косово е получило (или обявило) независимост.