На 29 юни 67 г. в Рим е разпънат апостол Петър, един от най-видните ученици на Христос, считан за основател на диоцеза във Вечния град и пръв папа. Той е рибар от Галилея, а рожденото му име е Симон (Шимон). В различните книги от Новия завет присъства и като Симон бен Йона, Симон Петър, Цефас и Кефа.

На иврит името му означава "който се вслушва", а Петър (от гръцкото петрос - камък) е наречено от Исус. За живота му се знае единствено от Новия завет. Преди да стане ученик на Исус, живее в Капернаум, където тъща му е излекувана от Спасителя. Името на жена му не е известно, а според някои източници е имал дъщеря.

Исус го кани да стане негов ученик заедно с брат му Андрей, докато хвърля мрежата в Генисаретското езеро. Според евангелията Христос предсказал, че Петър три пъти ще се отрече от него, след като бъде арестуван. За ранните християнски общности Петър е особено важна фигура, втори след Павел при организацията на младата църква. Той предприема мисионерски пътувания в Лида, Йопа и Цезарея и присъства на Йерусалимския събор, на който Павел излага възгледите си за покръстване и на неевреи.

Според традицията Петър е пръв патриарх на Антиохия. Не е ясно кога е отишъл в Рим и кога е основан римският диоцез, но традицията поставя това събитие в 32 г. Разпънат е по време на големите гонения срещу християните в края на управлението на император Нерон. На кръста е качен с главата надолу по негово желание, за да не бъде счетен за равен на Исус. Базиликата "Сан Пиетро" във Ватикана е изградена върху предполагаемото лобно място и гроб на апостола.