В края на миналата седмица централноазиатските държави Казахстан, Туркменистан и Азербайджан подписаха редица споразумения със САЩ и Китай, които могат да поставят под въпрос монопола на руския енергиен гигант "Газпром" върху обширните петролни и газови запаси на региона, пише в. "Комерсант".

Миналия четвъртък Държавната агенция за търговия и развитие на САЩ (USTDA) и Азербайджанската държавна нефтена компания подписаха в Баку грантово споразумение за 1.7 млн. долара. По думите на Дениъл Съливан, зам. държавен секретар на САЩ, парите се предоставят за разработването на обща концепция за два ключови проекта - Транскаспийския газопровод, по който да потече централноазиатски газ за Европа, и петролопровод по дъното на Каспийско море, който да се свърже с тръбата Баку - Тбилиси - Джейхан. Проектите бяха подкрепени и от Казахстан и Туркменистан, които ще захранват тръбите.

Двата тръбопровода се смятат за изключително важни в битката между Русия и Запада за енергийните богатства на Централна Азия. До момента обаче усилията на САЩ и ЕС да привлекат на своя страна държавите от региона изглеждаха обречени на неуспех. Традиционно силното влияние на Кремъл пък беше затвърдено от подписаното преди няколко месеца споразумение с Туркменистан и Казахстан за строителството на Прикаспийски тръбопровод, което да обезсмисли изграждането на алтернативни тръби.

Днес обаче Централна Азия изглежда много по-заинтересувана да излезе на световния енергиен пазар не само чрез Русия, коментират редица анализатори. За това свидетелства и подписаният миналата събота договор между президента на Китай Ху Цзинтао и колегата му от Казахстан Нурсултан Назърбаев за изграждането на тръбопровод между двете страни. Предвижда се новата тръба да продължи завършения преди две години нефтопровод Атасу - Алашанкоу, като свърже Китай с каспийското крайбрежие.

Новите тръбопроводи могат да създадат сериозни проблеми за "Газпром", който в много скоро бъдеще може да изпита недостиг на синьо гориво за доставките си за Европа, отбелязва "Комерсант". Това се обуславя и от факта, че след четири години ще изтече договорът между концерна и бившите съветски републики, осигуряващ му почти пълен монопол върху добивания газ.