Казахстан спря разработката на важно нефтено находище
Министерството на околната среда в Казахстан спря за най-малко три месеца разрешителното на международния консорциум AgipKCO, разработващ петролното находище "Кашаган", предаде ИТАР-ТАСС. Находището, което се намира в северната част на Каспийско море и е сред най-големите в света с резерви от около 10 млрд. барела, е от ключово значение както за Казахстан, така и за западните страни в надпреварата за енергийните ресурси на Централна Азия.
По думите на министъра на околната среда Нурлан Искаков решението на властите се дължи на многобройните екологични нарушения, извършени от оператора на консорциума - италианската компания ЕНИ (Eni). "Разрешителното на компанията ще бъде спряно до края на 2007 г.", заяви Искаков пред журналисти, като поясни: "Преди няколко години изрично подчертахме изискванията си към разработваните полета, но до момента те не са били спазени." В момента въпросът се разглежда от енергийното министерство, чийто ръководител Бактикожа Измухамбетов беше отстранен вчера от премиера Карим Масимов по неизяснени причини.
Преди седмица властите предупредиха, че заради нарушенията AgipKCO може окончателно да се раздели с разрешителното си за "Кашаган". От Министерството на околната среда пък съобщиха, че е започнало разследване на евентуални връзки между работата на консорциума и резкия спад в популацията на редица редки видове риба в региона, както и смъртта на стотици тюлени по каспийското крайбрежие през март.
Според редица експерти, както и според самия консорциум обаче обвиненията на казахските власти имат по-скоро политически, отколкото екологични мотиви. Едно от доказателствата за това е заключението на правителството само преди два месеца, че смъртта на тюлените не е била причинена от токсично отравяне, а от заболявания. А спорът около "Кашаган" доста напомня на възникналите преди година разногласия между руските власти и западните фирми, разработващи гигантското находище "Сахалин-2". В резултат на нападките от страна на Москва ръководителят на консорциума "Шел" се отказа от управлението на проекта в полза на руския енергиен гигант "Газпром".
Недоволството на Астана от многобройните отлагания на началото на експлоатацията на "Кашаган" до голяма степен се дължи на желанието на властите да засилят влиянието си върху разработването на огромното находище, смятат анализатори. Напоследък редица правителствени източници заявиха, че договорите, сключени с някои западни петролни компании в началото на 90-те години, са неизгодни и трябва да бъдат преразгледани поради ниските цени, фиксирани в тях.
Анализатори дори прогнозират, че в близко бъдеще не е изключено властите да се опитат да изместят чуждестранните фирми и от други находища в страната. Една от причините за това са амбициозните планове на президента Нурсултан Назърбаев да нареди Казахстан сред най-конкурентоспособните държави в света, основен финансов източник за което трябва да бъдат приходите от енергийното богатство на страната.