Външният министър на Турция и официален кандидат на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Абдуллах Гюл постигна очаквана победа на президентските избори в Меджлиса, предадоха световните агенции.

С избирането си 56-годишният Гюл стана единайстият по ред държавен глава и първият политик с ислямистко минало, заел висшия пост в страната.

Новоизбраният държавен глава е известен в Турция като опитен дипломат със значително по-меки позиции от тези на премиера и близък негов съратник Реджеп Тайип Ердоган. Ислямисткото му минало обаче се оказа сериозна пречка за светския елит и турската армия, които открито се опълчиха срещу кандидатирането му за президентския пост.

В речта след встъпването си в длъжност Гюл потвърди стабилността на светската система в страната. "Секуларизмът - един от основните принципи на нашата република - е условие за социален мир, както и свободен модел за различн иначини на живот. Докато аз съм на този пост, ще приема всички наши граждани без никакви предразсъдъци. С най-голямо внимание ще съхраня безпристрастността", каза той.

Бившият външен министър заяви още, че страната трябва да продължи с реформите по пътя към членство в Европейския съюз.

Днес феновете на отбора на Бешикташ имат повод да празнуват. За трети пореден път те отбелязаха победа срещу традиционните си съперници от Фенербахче, над които се наложиха в битката за президенстката резиденция Чанкая. Досегашният външен министър Абдуллах Гюл, запален фен на отбора, стана новият президент на страната. Преди него Чанкая пак беше в ръцете на Бешикташ - отбор, подкрепян и от двамата предишни държавни глави Сюлейман Демирел и Ахмет Недждет Сезер.

Във футболните си предпочитания Гюл проявява постоянство още от дете, когато по стените на родния си град пишел с тебешир инициалите на любимия отбор. В политиката новоизбраният президент изглежда далеч от тази твърда непоколебимост.

Гюл и Гюнтер Ферхойген, Гюл и Йошка Фишер, Гюл и Силвио Берлускони, Гюл и Жак Ширак - постоянно менящи се снимки демонстрират съвременния проевропейски облик на новия президент на интернет страницата на официалния му сайт. Днес Гюл е убеден защитник на членството в ЕС и никой не отрича значителния му принос за започването на предприсъединителните преговори на Турция с блока през 2005г.

Неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) се опитва да се отърве от поставения й ислямистки етикет и упорито настоява да не бъде наричана "проислямска", а "умерено консервативна" или най-много "мюсюлмандемократическа".

"Да защитавам светската система е един от основните ми принципи, никой не бива да има никакви притеснения," каза Абдуллах Гюл по време на предизборната си кампания този месец. "Конституцията е много ясна и задължение на президента е да защитава демокрацията и лаицизмът".

Повече от десет години по-рано същият този Гюл твърдеше пред британския в. "Гардиън", че "Краят на републиката е дошъл" и че той и единомишлениците му "със сигурност ще променят светската система". В парламентарна реч през 1995г. пък обяви, че "ЕС е християнски клуб" и "Турция никога няма да стане негов член".

Политическата си кариера Гюл започва в редиците на ислямистката Партия на благоденствието, забранена по-късно за антисветска дейност. Гюл, роден през 1950г. в известния като "бастион на ислямистите" турски град Кайсери, получава два мандата през 1991г. и 1995г. като депутат от тази партия, а по време на втория служи на страната си като държавен министър и правителствен говорител.

След закриването на Партията на благоденствието през 1997г. членовете й, в т.ч. нейният заместник-председател Гюл, се прегрупират под ново име - Партия на добродетелта. Тази формация турският съд разпуска през 2001г. със същите мотиви - действия, насочени срещу светската система. Много от кадрите й преминават в новосформираната през същата година ПСР. Гюл става член на учредителния съвет на партията, а неин лидер е премиерът Реджеп Тайип Ердоган.

Ислямисткото минало на Абдуллах Гюл попречи на избора му за президент на страната през април, когато светската опозиция бойкотира вота в парламента и доведе политическата ситуация в държавата до криза, от която единствения изход можеше да бъде намерен в предсрочните парламентарни избори, произведени на 22 юли. Армията също не остана безучастна и в оповестен на интернет сайта си меморандум предупреди ПСР, че следи с безпокойство изборите за президент и може открито да се намеси в защита на светското управление на страната.

Твърдолинейните поддръжници на светския режим се безпокоят също, че за първи път в историята на турската република първата дама ще носи ислямска забрадка, възприемана от тях като символ на политическия ислям. Хайрюниса Гюл, консервативната съпруга на новия президент и майка на трите им деца, забражда главата си по мюсюлмански обичай, което противоречи на наредбата за облеклото, съществуваща още от 30-те години на миналия век. Наредбата не позволява на жените да носят религиозни кърпи за глава в учебните заведения и държавните учреждения, начело с президентската резиденция, смятана за "крепост на светската система".

Дори опонентите на Гюл обаче признават дипломатическите му качества, образованост и изисканост. Новият държавен глава е дипломиран във факултета по икономически науки на Истанбулския университет. През 1991г. получава научна степен доцент по международна икономика.

Житейският опит на Гюл, който в края на 70-те години е учил във Великобритания, а между 1983 и 1991г. е работел като икономист в Ислямската банка за развитие в саудитския град Джеда, му позволява да се запознае едновременно със света на запада и на изтока. Съпоставката вероятно го кара да каже в едно интервю, че би предпочел да живее в Европа или САЩ, вместо в Либия или Иран.