Гюл най-накрая стана президент на Турция

Гюл най-накрая стана президент на Турция

За много от противниците на новоизбрания държавен глава на Турция Абдуллах Гюл мюсюлманската забрадка на съпругата му Хайруниса се превърна в символ на политическия ислям и пряка заплаха за устоите на страната.
За много от противниците на новоизбрания държавен глава на Турция Абдуллах Гюл мюсюлманската забрадка на съпругата му Хайруниса се превърна в символ на политическия ислям и пряка заплаха за устоите на страната.
Външният министър на Турция и официален кандидат на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Абдуллах Гюл постигна вчера очаквана победа на президентските избори в Меджлиса, предадоха световните агенции. На проведения трети тур той получи 339 гласа, което е с 63 повече от необходимото мнозинство от 276 гласа. С избирането си 56-годишният Гюл стана единайсетият по ред държавен глава и първият политик с ислямистко минало, заел висшия пост в страната.
Веднага след изборите беше насрочена и церемонията за предаване на властта от досегашния държавен глава Ахмет Недждет Сезер на новоизбрания президент. На официалната част обаче не присъстваше съпругата на Гюл Хайруниса, чиято мюсюлманска забрадка предизвика вълна от протести в страната по време на предишното кандидатиране на бившия министър за президентския пост през пролетта.
В речта след встъпването си в длъжност Гюл потвърди стабилността на светската система в страната. "Секуларизмът - един от основните принципи на нашата република - е условие за социален мир, както и свободен модел за различн иначини на живот. Докато аз съм на този пост, ще приема всички наши граждани без никакви предразсъдъци. С най-голямо внимание ще съхраня безпристрастността", каза той.
Бившият външен министър заяви още, че страната трябва да продължи с реформите по пътя към членство в Европейския съюз.
Новият държавен глава е известен в Турция като опитен дипломат със значително по-меки позиции от тези на премиера и близък негов съратник Реджеп Тайип Ердоган. През последните четири години начело на външното министерство той допринесе много за подобряването на имиджа на Турция по света, а за един от върховите моменти в кариерата му се смята започването през 2003 г. на преговорите за присъединяването на страната към ЕС. За разлика от предшественика си Сезер Гюл не е прекалено крайно настроен и по отношение на кюрдското малцинство, представляващо един от най-чувствителните проблеми за Турция днес. Според в. "Милиет" за това свидетелства и фактът, че на третия тур от изборите той получи подкрепата на депутатите от кюрдската Демократическа народна партия (ДНП).
Независимо от многото си преимущества Гюл неведнъж е срещал упорита съпротива от страна на светския елит и турската армия поради противоречивото си членство в "умерено" ислямистката Партия на добродетелта преди десетина години. Опасенията, че политическите пристрастия на бившия външен министър могат да подкопаят светските устои на държавата, станаха причина за провала на предишните президентски избори през април, когато Гюл отново беше официалният кандидат на ПСР. Тогава военното командване дори заплаши, че ще прибегне до по-крути мерки, ако президентското кресло заеме бивш ислямист.
В необичайно остра реч само ден преди решаващия тур от изборите началникът на генералния щаб на турската армия ген. Яшер Бююканът отново изтъкна, че последните събития в страната представляват заплаха за светския й характер. "Ще следим отблизо центровете на злото, които се опитват да подкопаят демократичния режим в страната", заяви генералът, като подчерта, че военните се намират в пълна готовност да бранят републиката от "ислямистки посегателства", ако се наложи. Според анализатори обаче изказването е по-скоро предупреждение, отколкото заплаха за директна намеса в политическия живот.