На 31 август 1980 г. официално е създаден профсъюзът "Солидарност", положил началото на края на комунистическия блок. Появата му е предшествана от 17-дневна стачка в корабостроителниците "Ленин" в Гданск, оглавена от Лех Валенса. Профсъюзът, който се обявява за ненасилие при дейността си, бързо набира сила и печели популярност сред противниците на властта в Полша - от свързаните с католическата църква до антикомунистическата левица и дисидентите интелектуалци.

За успеха на "Солидарност" допринася и общото подриване на т.нар. социалистически морал като следствие от влошените икономически условия и очерталото се надмощие на Запада в хода на студената война. От края на 1980 г. до средата на 1981 г. се създават все нови и нови профсъюзи, които влизат в "Солидарност". До края на 1981 г. членовете му стават над 9 милиона, а с дейността си профсъюзът блокира правителствените действия. На 13 декември 1981 г. обаче ген. Войчех Ярузелски обявява военно положение и започва разправа.

Профсъюзът е разпуснат, а лидерите му - арестувани. Официално е забранен на 8 октомври 1982 г. и до падането на комунизма съществува само в нелегална форма. Легализиран е през април 1989 г. и през следващите години се превръща в главна политическа сила в Полша.