Западногерманското разузнаване далеч не е било толкова зле информирано за случващото се в някогашната Германска демократична република (ГДР), както се смяташе досега. Над 10 000 източногерманци са шпионирали за Федералната разузнавателна служба (БНД) между 1949 и 1989 година, обяви пред в. "Берлинер цайтунг" историкът Матиас Ул, автор на изследване за борбата на Западна Германия срещу Съветската армия. Неговата книга, в съавторство с Армин Вагнер, трябва да излезе на германския книжен пазар в петък.

Двамата учени са проучили "източногерманската картотека" на БНД, която се съхранява във Федералния архив в Кобленц и от 2002 г. е достъпна за изследователи. Според нея, още през 1955 г. западногерманските власти са разполагали с над 4 000 свои агенти в ГДР. Те са наблюдавали 482 военни обекти на СССР, изпращали са информации за тяхното местоположение и въоръжение, както и за движението на армейските части в тях.

Повечето от западните шпиони в страната на Хонекер са били привлечени на базата на стари връзки още от времената на Третия райх, обяснява Ул. Роднински отношения, дългогодишни приятелства, но също и общият език улеснявали офицерите-вербовчици на БНД. До построяването на Берлинската стена задачата била относително проста, но и след 1961 г. западногерманските разузнавачи успявали да набират шпиони сред жителите на ГДР.

В края на двете германски държави общо над 10 000 "оси" и няколкостотин "веси", пътуващи на изток, са снабдявали ФРГ със сведения, често с твърде общ характер. Към "твърдото ядро" шпиони обаче се числили едва няколкостотин души. "Много операции са били краткосрочни и са продължавали не повече от половин година", каза Ул пред "Берлинер цайтунг".

За мнозина източногерманци шпионажът бил не само рискова, но и печеливша дейност. На "къртиците" се плащали суми между 50 и няколко хиляди западногермански марки. Граждани на ФРГ, които след посещение на свои роднини на изток донасяли информации от най-общо естество, са получавали между 50 и 100 марки, допълнително разходите за пътуване, разказа историкът. Срещали се обаче и опити за принуда от страна на западното разузнаване, а пък немалко жители на ГДР гледали на шпионската си работа и като на активна борба срещу комунистическата система.

Любопитни са и техниките за докладване. Агентите най-често изпращали посланията си по стандартната поща, но скрити със симпатично мастило между редовете на някое писмо до леля Ема или Брунхилде например. Тези наивни похвати обаче ставали все по-трудни от 60-те години нататък, тъй като Министерството на сигурността в Източен Берлин (ЩАЗИ) заложило на контра-мерки: хората на Ерих Милке целенасочено пускали дезинформации, оставяли "къртиците" да се провалят и сетне ги залавяли. Книгата на Ул и Вагнер дава за пример някой си Карл Б., който бил разкрит през 1977 г. и осъден на 12 години затвор. Тогавашният 67-годишен учител работил за БНД в продължение на 14 години, като шпионирал "с висока интензивност и собствена инициатива", както пишело в западните архиви. Заедно със съпругата си Карл докладвал за 11 военни бази в ГДР.