Създателят на научния комунизъм Карл Маркс е страдал от хронично кожно заболяване с доказани психологични ефекти, които не само са оказали влияние върху самочувствието му, но и върху творчеството му. Изводът принадлежи на британския професор по дерматология Сам Шъстър от университета "Ийст Англия" в Норич, а резултатите от проучванията му са публикувани в редица научни издания.

Според дерматолога Маркс е страдал от гнойно възпаление на потните жлези, известно като хидраденит, което често е съпроводено от симптоми като болезнени циреи и фурункули, болки в ставите и проблеми с очите. "Подобни кожни заболявания нерядко водят до психострес, депресивни състояния и ниско самочувствие", отбелязва Шъстър.

Друг характерен белег на болестта е и чувството за отчуждение - понятие, подробно описано от философа в основното му произведение "Капиталът". "Болестта на Маркс не само му е причинявала сериозни неудобства, но и е ограничавала работоспособността му, като така е допринесла за мизерията, в която е живеел", смята британският учен.

Шъстър стигнал до диагнозата си, анализирайки обширната кореспонденция на Маркс, в която неведнъж се говори за здравословното му състояние. "Буржоазията ще помни циреите ми, докато е жива", се казва в едно от писмата на философа до приятеля му Фридрих Енгелс през 1867 г. За пръв път той се оплакал от кожните си проблеми в писмо от 1864 г., но е възможно да е страдал от хидраденит и по-рано.

Според Шъстър една от причините Маркс да не получи адекватно лечение на мъките си е фактът, че по това време твърде малко се е знаело за заболяването, въпреки че то е било открито и описано от френския лекар Алфред Велпо още през 1839 г.