Легендарен германски сериен убиец се появи върху детски коледен календар в Хановер, съобщи пресата във федералната република. Нищо неподозиращите жители на града, столица на провинция Долна Саксония, могат да си купят срещу 2.95 евро пъстрата картина, която е дело на местния туристически борд.

В празничната идилия на календара са изобразени значимите личности на Хановер, сред които поетът Вилхелм Буш и философът Готфлид Вилхелм Лайбниц. До едно дърво обаче стои мъж със сатър, който не е никой друг освен Фриц Хаарман, една от зловещите градски легенди. Хаарман, наричан "Хановерският вампир" или "Върколакът от Хановер", е заклал над 20 момчета в периода 1918-1924 г. Жертвите му са на възраст между 13 и 20 години, като се предполага, че е убил общо 27, но той признава за 24 младежи. През 1925 г. е осъден на смърт, а присъдата е изпълнена с гилотина.

Шефът на Хановерския туристически борд Ханс-Кристиян Нолте научил за странния персонаж едва след като журналисти от в. "Билд" му обърнали внимание. Според Нолте обаче, Хаарман е част от историята на Хановер, макар в случая да е попаднала на неподходящо место. Той очаква календарът с тираж 20000 бройки скоро да бъде разпродаден и обеща, че фигурата на убиеца няма да присъства в изданието догодина.

Около Хаарман и до днес се носят най-различни митове. Въпреки, че за младите германци той е почти неизвестен, мнозина хановерчани го помнят от разказите на своите баби и дядовци. Фридрих ("Фриц") Хайнрих Карл Хаарман се ражда в долносаксонския град през 1879 г. Занимава се предимно с вехтошарство, като снабдява също така и малки ресторантчета с месо. Живее с Ханс Гранс, с когото има продължителна хомосексуална връзка. Именно Гранс му довежда малките момченца, които Хаарман нарича "куклички" и ги убива с прерязване на гърлото. Пред съда през 1925 г. убиецът признава, че после ги разчленява, а частите от телата изхвърля в река Лайне.

Не по-малко зловещ е и начинът, по който Хаарман прави самопризнания. Той е държан в специална килия, подготвена от полицията. На всеки ъгъл на тавана били закачени дъски, върху които били поставени черепи, чиито очни кухини били покрити с червена хартия. После черепите били осветявани отвътре. В килията имало и торба с кокали. На окования престъпник полицаите обяснявали, че душите на журтвите ще дойдат да го вземат, ако не си признае убийствата. Това става известно едва през 1960 г.

Процесът срещу Хаарман предизвиква всеобща възбуда, която се дължи и на сензационния факт, че убиецът е бил доносник на полицията. Обществеността е възмутена, че първоначалните подозрения срещу него са били лековерно замитани под килима, а обявите за изчезналите деца са били обработвани с голямо закъснение. Така например през 1918 г. ченгетата обискирали жилището на Хаарман в търсене на живо момче, но нищо не открили. По-късно убиецът разказва, че по това време остатъците от детето са се намирали в дома му.

Разпространяват се дори и слухове, че Хаарман направил труповете на салами. Самият убиец никога не дал конкретни отговори на този въпрос. Известно било обаче, че съседката му притежавала ресторант и купувала от Хаарман месо. След ареста в Хановер се стичат близки на убитите от цяла Германия, за да идентифицират евентуално дрехите на изчезналите. Оказва се, че вехтошарят е бил облечен с дрехи на жертвите.

Хаарман е обезглавен на 15 април 1925 г. в двора на ареста на областния съд в Хановер. Последното ядене толкова много му се услажда, че си поръчва допълнително. Главата му е предоставена за медицински изследвания, в момента се намира в Гьотинген.