Глобалните климатични промени са водили в миналото до масов глад, миграция и войни за територии, показва обобщителен доклад на Британската академия на науките, изготвен от учени от Великобритания, Китай, Хонг Конг и САЩ. Според него световното население може да се окаже трудно пригодимо към екологичните промени, предизвикани от покачването на глобалните температури.

По-високите температури най-вероятно са полезни за кратко, но над определено ниво напрежението върху растенията нараства, отразяващо се в намален добив на храни, така че не бива да бъдем изненадани от измиране от глад и сблъсъци за оскъдни запаси от храна и вода, коментира Петер Бреке от техническия университет в щата Джорджия.

"Със засушаването и нарастването на световното население ще става все по-трудно да се осигури храна за всеки," казва Бреке.

Историята показва, че периоди на застудяване на климата, идващи след кратко затопляне, също са водели до катаклизми сред човечеството – войни, масов глад и свиване на световното население.

"С настъпването на екологични промени хората обикновено мигрират на ново място, което обикновено води до войни, като например през 13-и век, когато монголците завземат огромна част от Китай, за да се спасят от сушата на север," твърди хонгконгският учен Дейвид Жанг.

Друг подобен пример може да се даде с манчурците, които през 17-и век се местят в централен Китай заради тежките условия и ниските температури в североизточната част на империята.

Не на последно място миграцията създава перфектни условия за разпространение на болести, за които хората нямат изграден имунитет, завършва Жанг.

Друга група учени, базирани във Великобритания, твърди, че глобалното затопляне, което наблюдаваме в момента, ще има особено тежки социални и политически последици. Според тях в 46 страни по света, дом на над 2,7 млрд. души, климатичните промени носят риск от възникване на сериозни конфликти. В други 56 страни промяната ще доведе до политическа нестабилност.

Индикатори за това вече са налице на черния континент и по-специално в Гана, където зачестяват сблъсъците между фермери и пастири постоянно влизат в сблъсъци за предназначението на оскъдните плодородни площи.

Тежко може да се окаже и положението в Бангладеш, както и в Индия, където над 400 млн. души са зависими от река Ганг, чието ниво бележи спад през последните години. Недостигът на вода, също така, ще се отрази негативно и на Близкия изток и Южна Америка, предупреждават учените.