Русия в бъдеще може да не бъде в състояние да изпълнява договорите си за износ на петрол и газ, най-вече към Европа. Причините са във високите субсидии за вътрешното потребление на енергия, слабите инвестиции в добива на енергоресурси и ниската ефективност, сочи доклад на Германския институт за икономически изследвания (DIW) в Берлин, оповестен във вторник. Анализаторите предричат мащабна криза на руската енергийна политика, ако се запазят сегашните структури и процедури в нефтената и газовата индустрия на страната.

През последните години производството и износът на суров петрол и газ от Русия нарасна значително. Секторът има все по-важно значение за руската икономика - енергоресурсите съставляват 61% от руския експорт. Около 70 на сто от износа на газ и петрол през 2005 г. са отишли в ЕС, като покриват близо една трета от европейските закупки на енергоизточници, отчита докладът. В същото време обаче Москва спешно се нуждае от решителни мерки за повишаване на енергийната ефективност и за намаляване на прекомерната вътрешна консумация. "Русия трябва да преосмисли едностранната си структурна политика в дългосрочен план", каза при представянето на изследването проф. Клаудия Кемферт, експерт на DIW.

Анализът на DIW изброява няколко основни тенденции. При сегашните нива на добив нефтените запаси на Русия ще бъдат изчерпани до 22 години. Затова според германските изследователи трябва да бъдат разработени по-малките находища в отдалечените региони. Другият негативен момент са все още недостатъчните инвестиции в отрасъла, които в периода 2000-2005 г. са се увеличили едва със 7.5%. Заради рестриктивните рамкови условия, наложени от политиката, спадат и чуждестранните инвестиции - през 2005 г. те са възлизали на 5.1 млрд. долара спрямо 8.7 млрд. долара през 2004 г.

Германските специалисти отделят сериозно внимание на спъващата роля на Русия в опазването на климата. Според тях Русия показва наред със силния икономически растеж и все по-големи емисии парникови газове, но продължава да подценява климатичните промени, тъй като оценявала въздействието върху руската икономика като положително. Конкретни цели за ограничаване на изхвърлянето на CO2 в момента изглеждат почти нереалистични за Москва, се казва в анализа, достъпен на адрес www.diw.de.

Недостатъчните инвестиции и неефективното управление в руския енергиен бранш проличаха за пореден път в сряда, когато руски представители оповестиха, че разходите по изграждащия се петролопровод от Русия към Китай са стигнали 12 млрд. долара. Първоначално Москва и Китай се бяха разбрали строежът на тръбата да струва 7 млрд. долара, но цената се вдигна заради глобалното поскъпване на материалите и срива на долара. Пред Ройтерс висш служител от енергийното министерство в руската столица съобщи, че оскъпяването ще забави проекта с 3 месеца. Дневник

---

Турция планира да се включи в надпреварата за енергийните ресурси на Централна Азия и да предложи на Туркменистан достъп до европейския пазар чрез газопреносната си мрежа, предаде Ройтерс. Инициативата също така цели да превърне Турция в регионален транзитен център на горива. Според турски правителствени източници преносът на туркменски газ може да се осъществява или по планирания Транскаспийски газопровод, или чрез Иран. Очаква се инициативата да бъде обсъдена по време на тридневното официално посещение на турския президент Абдулах Гюл в Туркменистан, започнало в сряда. Сред другите предложения на Анкара е и създаването на консорциум, който да управлява обширните газови и петролни запаси на централноазиатската държава.