На 18 декември 218 г. пр. Хр. картагенският военачалник Ханибал разбива римските легиони в битката при Требия в Северна Италия в хода на Втората пуническа война. Сражението предхожда картагенските победи при Тразименското езеро и Кана, с които се създава впечатлението, че Рим е сразен и превземането му е само въпрос на време. До битката се стига, след като при избухването на войната Ханибал решава да пренесе военните действия на римска територия.

През 219 г. пр. Хр. той превзема римската колония Сагунт в днешна Испания, след което поема към Италия начело на около 40 000 войници и няколко десетки бойни слона. Алпите са прекосени успешно, макар и със сериозни човешки загуби.

Рим опитва да спре настъплението на Ханибал и изпраща срещу него легионите, командвани от консула Тиберий Семпроний Лонгин и базирани в Сицилия. Те трябва да подсилят северните войски, ръководени от Публий Корнелий Сципион. Ханибал се среща с римляните край река Требия, като основната му задача е да не позволи на двете армии да се обединят. След серия лъжливи маневри Лонгин е атакуван и въпреки численото му превъзходство е победен. Докато римляните воюват по традиционния си начин, Ханибал използва нови методи, което му осигурява надмощие. От ключово значение се оказва и картагенското преимущество в конница. Битката при Требия отваря пътя на Ханибал към сърцето на Италия.