Днес в Рейкявик почина бившия световен шампион по шахмат Боби Фишер, съобщи исландското национално радио. Радиото цитира говорител на Фишер като източник на новината. Причината за смъртта му не се съобщава.

Фишер се установи в Исландия през 2005 г. и по-късно получи исландско гражданство. Именно в Рейкявик той спечели световната си титла по шахмат през 1972 г. надвивайки съветския гросмайстор Борис Спаски.

През 2001 г. авторитетното списание "Чес Информант" призна Фишер за шахматист на ХХ век. В публикувания рейтинг той получи 79,9 процента от гласовете, след него остана Гари Каспаров с 77,7%. Исландия вече има своя световен шампион, давайки му гражданство. Не е важно, че е бивш. Важното е, че е непобедим. Боби Фишер съумя да запази независимостта си и получи постоянно пристанище в островната страна - там, откъдето дойде и неговата световна известност. Точно в Рейкявик през 1972 г. американският гросмайстор Робърт Джеймс Фишер разгроми тогавашния световен шампион от СССР Борис Спаски и стана притежател на шахматната корона.

Робърт Джеймс Фишер е роден на 9 март 1943 г. в семейството на немец и швейцарска еврейка. Появява се на бял свят в Чикаго, в еврейската част на града. Майка му - Регина Вендер, с леви убеждения, бяга от Германия в Съветския съюз, където живее от 1933 до 1938 г. В столицата на СССР се запознава с немския биофизик Герхард Фишер, за когото се омъжва. Изключително изненадващо съветските власти безпроблемно пускат семейството в САЩ. Регина била много независима по характер и се разделила със съпруга си на втората година след раждането на Боби. През 1945 г. баща му ги напуска. За 12 години Герхард Фишер и Регина не успяват да се сближат. Друга версия за раздялата гласи, че той е бесен от появилите се слухове, че не е баща на малкия Фишер. Мълвата сочи за негов татко знаменития математик Петер Нойман, близък на семейството и участник в кръга от учени, работещи в САЩ над създаването на американската атомна бомба. Между другото, бъдещият шахматист има по-голяма сестра - Джоана, но за нея никога не се разпространяват подобни твърдения. Така или иначе Робърт предпочита да не споменава името на баща си. Майка му успява да стане учителка в Ню Йорк. Едновременно с това учи във Военномедицинската академия и става лекар. За нея Фишер също избягва да говори. По шахмата го запалва Джоана. На 14 години е най-младият шампион на САЩ.

Тогава напуска училище, като отсича: "Там нищо не се учи. Учителите са глупаци. Ще се занимавам само с шахмат." Година по-късно става най-малкия (за онова време) гросмайстор в историята на този спорт. Посещава Москва, където се представя отлично на международната шахматна олимпиада. Това пътуване променя изцяло живота на младежа, но поставя нащрек ФБР, което държи под контрол всеки, който отива в сърцето на основния идеологически враг. Според разсекретени вече документи именно след участието си в Москва Боби попада в полезрението на американските спецслужби. Смята се, че е вербуван от КГБ. Майка му се отправя в Европа на лекарска мисия и там намира новия си мъж. С него се установява в Англия. Сестра му заминава за Аризона. Така Фишер се устройва в семейството на Лин Грюнет, организатор на шахматни турнири. Играе с много по-големи съперници и постоянно ги побеждава. В света на шахмата Фишер научава всичко много рано. Шахматният му гений бил толкова ярък, че дори за известно време ФБР снижава своята бдителност. Постепенно той се превръща в единствения, който има шанс да сложи край на хегемонията на съветските гросмайстори, установена след Втората световна война. Мачът Фишер-Спаски през 1972 г.

Историята в Рейкявик превръща Фишер в национален герой. Тоталното превъзходство на СССР е прекратено. Фишер разгромява шахматната машина Борис Спаски с резултат 12,5:8,5 и става световен шампион, като ликвидира съветския монопол върху най-високата шахматна титла, и то по времето на студената война. Успехът е сензационен и му носи нечувана слава. В първата партия американецът прави детинска грешка и губи. Не се явява за втората и предизвиква коментари от рода, че е дисквалифициран. Спаски настоява за продължение и тогава Фишер се проявява в целия си блясък. Герой е, но ФБР не го изпуска нито за миг. Той и близките му са подложени на постоянен психологически натиск. Раздразнителността му достига своя апогей и той прекратява участието си във всякакви турнири. Титлата му е отнета в навечерието на мача с Анатолий Карпов през 1975 г. Той праща на ФИДЕ 179 изисквания, а му се изпълняват само 178. Фишер е недоволен и отказва да играе. Потъва в неизвестност. Животът на "невидимия" гросмайстор Фишер обикаля света, опитвайки се да скрие самоличността си. Появяват се слухове, че през 1981 г. в Пасадена прави опит да ограби банка и е задържан. Там става член на религиозна секта, в която се предполага, че е изхарчил всичките си пари, получени за световната титла. От нелегалност излиза чак през 1992 г., когато сръбският милионер Ездимир Василиевич му предлага $3,35 млн. за реванш със Спаски. Срещу Спаски в Югославия В Белград, по времето, когато американците въвеждат икономически санкции над Югославия, той отново побеждава Борис Спаски с 10:5, игнорирайки предписанието на министерството на финансите на САЩ да се въздържа от пътуване, докато срещу страната действа ембарго.

След мача в Америка е издадена заповед за арестуването му. Обвиняват Боби в нарушение на международното ембарго и укриване на данъци. По първия пункт го заплаш-ва затвор до 10 г., по втория - глоба от $250 000. Фишер взима хонорара и изчезва в Унгария. Живее инкогнито в Будапеща и едва не се жени за една местна шахматистка. Впрочем станало доста трудно да бъде заловен и осъден. Появявал се из страни от целия свят - Исландия, Филипините, Малайзия.

Мнозина предполагат, че той играе шах в интернет, но никой не успява да докаже това. Известният британски шахматист Найджел Шорт твърди, че е провел повече от 50 партии с шахматен гений. По маниера на игра той разбрал, че срещу него е самият Фишер. Антисемитизмът му обаче се превръща в параноя. Малко след атентата на 11 септември 2001 г., когато "Ал Кайда" разрушава Световния търговски център, той прави изказване, с което окончателно подписва присъдата си. Във филипинското радио "Бомбо" позвънява "някой с името Боби Фишер" и заявява: "Това е велика новина. Аз приветствам този, който го е направил. Не мога да повярвам на очите си!" Свобода за Боби След тези изказвания ФБР сериозно се заема с ареста му и проследява гросмайстора, а неговият американски паспорт е анулиран. Той се установява в Япония, където живее със своята приятелка Мийоко Ватаи, президент на шахматната федерация на страната. На 13 юли 2004 г., при опит да отлети от Токио за Филипините, е заловен от японските имиграционни служби в опит да напусне страната с изтекъл американски паспорт. За неговото освобождаване се грижи канадският адвокат Джон Боснич, който създава комитета "Свобода за Боби". Той работи усилено против депортирането му в САЩ. "Никой не е направил повече от мен за Америка. През 1972 г. светът гледаше на нея като на страна, в която умеят да играят само бобслей, хокей на лед и американски футбол. Никой и не предполагаше, че там може да живеят интелектуалци", заявява Фишер.

Помощта идва от страната, в която той става знаменитост. Парламентът на Исландия решава да предостави гражданство на легендарния гросмайстор. Япония разрешава на шахматиста да напусне границите й въпреки изразеното недоволство от страна на САЩ. Двете страни имат договор за депортиране на лица, които са заподозрени в извършване на престъпление. Японците излизат от ситуацията, като дават на Боби Фишер статут на нелегален емигрант с двойно поданство. По законите на Страната на изгряващото слънце тези емигранти имат право сами да избират в коя държава да бъдат депортирани. Фишер избира Рейкявик пред Вашингтон и започва своя нов живот с паспорт №U7500122, гражданин на република Исландия

Източник: Капитал