На пръв поглед Румъния остана извън енергийните трасета от Черно море. Москва договори и успя да спекулира с международната ситуация по начин, който заслужава пълна похвала - в съответствие с традицията на руската дипломация. България - вечно изплашена от съседите си и въпреки уверенията, дадени при присъединяването си към НАТО и ЕС, предпочете още веднъж да отиде доброволно и непринудена от никого в руските ръце.

Сърбия - хваната на тясно, беше принудена да се хвърли в обятията на единствената столица, която прояви доброжелателност към нея: Москва, която не е забравила завета на Петър Велики, с допълнение "завладяване на Балканите".

До известна степен становището на София е разбираемо: в средносрочна перспектива България се намира пред демографска катастрофа, като според статистическите прогнози е възможно на юг от Дунав да останат приблизително 4-5 милиона българи. Увеличаващата се раждаемост сред циганите и мюсюлманите не успокоява София - в определен момент се заговори за "внос" на българи от Волга. Освен това присъединяването към Европейския съюз нанесе тежък удар върху българската икономика със затварянето на блокове на атомната централа в Козлодуй, превръщайки България от износител във вносител на енергия. Българската политическа класа бързо се преориентира към Москва, традиционен съюзник, и подписа набързо с Путин договор за енергийно трасе и споразумение за строеж на атомна централа.

Сърбите бяха безмилостно екзекутирани - в края на краищата "Сърбия" ще остане наименование на град Белград и околностите му, ако дезинтеграцията на тази страна продължи с независимост за Косово. От държавите, появили се след рухването на Австро-унгарската империя, Сърбия беше най-жестоко наказана. От близо 20 години сърбите се опитват да намерят спокойствие, но или не успяват, или не са оставяни да го направят. Така че поклонът на Сърбия пред Москва е жест на отчаяние, в опит да се спаси това, което все още може да бъде спасено. На свой ред и Унгария стисна ръце с Москва преди вече две години. За позицията на Украйна към Румъния е достатъчно да кажем, че е агресивна и неприятелска.

Единственият приятел остава Черно море - ситуация, многократно повтаряща се в историята на Румъния. Румънското крайбрежие остава в момента единственият сигурен път за достъп на Запада към горивата на Централна Азия. Тази позиция на Румъния обяснява защо Путин спомена Добруджа сред регионите в Европа с "етнически" проблеми (ако не съществуват, може да се създадат!). Енергийната зависимост на Запада поставя Румъния пред изпит за привързаността й към структурите, към които наскоро се присъедини.

А една агресивна позиция към съседите не може да бъде нищо друго освен вредна - в края на краищата всеки опитва да защитава интересите си, както знае най-добре. Има и стара румънска поговорка: вместо с глупост да спечелиш, по-добре с ум да загубиш. БТА