На 25 февруари 1956 г. в сензационна реч пред XX конгрес на КПСС първият секретар на партията Никита Хрушчов атакува Йосиф Висарионович Сталин за извършени по време на големите чистки през 30-те и 40-те години престъпления, с което слага началото на развенчаването на култа към личността му. Роден през 1894 г. в с. Калиновка, недалеч от Курск, Хрушчов влиза в редовете на Червената армия след революцията от 1917 г., а после се издига до член на Политбюро на КПСС.

По време на Втората световна война влиза в конфликт със Сталин за воденето на бойните действия в Украйна, чийто партиен лидер е, но до разрив не се стига. По време на грандиозната битка за Сталинград е политкомисар на града. След смъртта на Сталин през март 1953 г. фракциите в партията започват битка за властта, като кликата на Хрушчов се налага и той е избран за първи секретар на КПСС на 7 септемри.

Главният му съперник - шефът на НКВД Лаврентий Берия, е екзекутиран през декември. Хрушчов поема по пътя на ограничените реформи и шокира делегатите на конгреса през 1956 г. с пряката си атака срещу идола Сталин. Това обаче му навлича гнева на консерваторите в партията, които през лятото се опитват да го свалят от власт. Превратът на Маленков, Булганин, Молотов и Каганович не успява и Хрушчов от своя страна подхваща чистки.

През 1958 г. прави опит да смени курса на съветската икономика от тежка към лека индустрия, макар и без сериозен успех. През 60-те години вътрешнопартийната опозиция срещу Хрушчов се засилва и заради кубинската криза от 1962 г. На 14 октомври 1964 г. той е свален и заменен с Леонид Брежнев.