"Ние бомбардирахме Хирошима, ние бомбардирахме Нагасаки и с атомни бомби убихме, без да ни мигне окото, много повече от хилядите в Ню Йорк. Подкрепяме държавния тероризъм срещу палестинците и черните в Южна Африка, а сега се възмущаваме, че това, което правим в чужбина, ни се връща вкъщи."

Тези думи са изречени на 17 септември 2001 г., докато разрушените кули в Ню Йорк още димят и са пълни с трупове. Думите са на чернокожия свещеник Джеремая Райт, ръководител на църквата, в която от 20 години членува Барак Обама, кандидат на Демократическата партия за президент на САЩ. Това е класическа антиамериканска пропаганда и несъмнено райска музика за ислямските терористи, защото ги оневинява. Ето какво още каза преподобният по време на проповед на 15 януари 2006 г.: "Расизмът днес е жив, в затворите има повече чернокожи, отколкото в колежите. Тази страна е основана върху расизъм и се управлява с расизъм. Никога на чернокож няма да бъде позволено да кандидатства за президент..." Още скучна и яростна антиамериканска пропаганда, но и погрешна проповед, защото Обама сега е кандидат за президент.

В резултат на тези изявления избухна голям скандал и Обама беше принуден категорично да осъди и да се разграничи от изявленията на пастора. Но остават тежки съмнения - Обама сам каза, че Райт му е "духовен учител", при него е сключил брак със съпругата си, пасторът е кръстил децата му, съзнателно е избрал църквата му, но преди всичко безмълвно е слушал 20 години антимериканска пропаганда (според запознати преподобният е включвал в почти всяка проповед радикалните си политически идеи) и щедро и често е давал пари на църквата. Може би затова наскоро Джеремая Райт сравни Обама с... Христос!

През февруари Мишел, съпругата на Обама, заяви: " За пръв път в съзнателния си живот наистина се гордея със страната си, не само защото Барак успя, а и защото хората са гладни за промяна." Обама успешно замаза изявлението на съпругата си и скандалът утихна. Но скандалът с пастора гори с пълна сила - дори големите медии в САЩ, като цяло подкрепящи Демократическата партия, сега постоянно публикуват и излъчват записи с антиамериканските проповеди на Райт. Вярно е, че Обама не може да носи отговорност за думите на друг човек, но тъй като твърди, че хвърля мост над партиите, мнозинството и малцинствата, сенаторът със смесена кръв трябва категорично да убеди гласоподавателите, че е обединител на Америка.

Действителността обаче с нищо не му помага. Преди дни Джералдин Фераро, бивш кандидат за вицепрезидент през 1984 г. и съветничка на Хилари Клинтън, каза: "Ако Обама беше бял мъж, никога нямаше да има това положение." Последва скандал, Фераро беше принудена да напусне екипа на Клинтън, а Обама и поддръжниците му веднага обявиха тези думи за расизъм. Такова обвинение в днешна Америка е изключително сериозно заради изключително силната политическа коректност в това отношение. Чернокожите американци са много чувствителни на тема расизъм, защото се считат за исторически онеправдани в собствената си страна и до началото на 60-те бяха подложени на сегрегация. Но ако изключим черния расизъм на духовния учител на Обама, цифрите от досегашните първични избори доказват, че изборът за цветнокожия сенатор е именно расов. В супервторника, 5 февруари, 78% от афроамериканците гласуваха за него, в следващите избори той получи средно около 80% от гласовете на чернокожите, в Мисисипи 92 на сто от тях гласуваха за Обама. Само около 26% от белите гласуват за него.

За пръв път в историята на САЩ цветнокож има истинска възможност да стане президент. Чернокожите отлично го разбират и затова масово гласуват за Обама. Всъщност американската политика в голяма степен е построена върху раса, етнос и религия. Например 78% от католиците гласуваха за Кенеди, защото той беше католик и стана първият и засега последният американски католически президент. Майк Хакъби, евангелист и бивш кандидат на републиканците, спечели в някои щати, защото за него гласуваха евангелистите.

Бил Клинтън като държавен глава беше необикновено популярен сред афроамериканците. Известната чернокожа писателка Тони Морисън го определи като "нашия пръв чернокож президент". Въпреки това дори той беше обвинен в расизъм и трябваше да се извинява, защото се опита да омаловажи победата на Обама в Южна Каролина.

Започва да се налага впечатлението, че Обама иска имунитет срещу всякакви атаки само защото е цветнокож и несъмнено кандидат на чернокожите американци. И всички, които го критикуват, начаса са обявявани за расисти. Междувременно в щаба на Обама също не бездействат. Саманта Пауър, професор по политология в "Харвард" и външнополитически съветник на Обама, нарече Хилари Клинтън чудовище, което не се спира пред нищо и бързо трябваше да се раздели с поста си.

Политическите разлики между Обама и Клинтън са незначителни - и двамата имат сходни мнения за засилването на икономиката. По най-важния аспект от външната политика - войната в Ирак, и двамата твърдят, че бързо ще изтеглят американските войски. Точно затова расата и личните нападки се превръщат в основа на кампанията им. Вероятно и антамериканизмът ще бъде фактор, ако републиканците използват възможността, дадена им от "духовния учител" на Обама.

Когато ожесточената битка в Демократическата партия приключи, оптимистите ще въздъхнат с облекчение и ще си кажат, че грозното разделение на американската левица е вече минало. А песимистите? Те ще гласуват за Джон Маккейн.