На 31 март 1492 г. испанският крал Фердинанд Арагонски и съпругата му Изабела Кастилска издават декрет, с който заповядват на всички свои поданици с еврейски произход да се покръстят или да напуснат страната. Те получават четири месеца, за да направят едното или другото.

Акцията е продължение на Реконкистата, завършила именно през 1492 г. с превземането на Гранада и изгонването на последните мюсюлмански владетели от испанска земя. Антиеврейските действия са част от желанието на испанския крал да наложи християнството на всички свои поданици. Актът е потикнат и от все по-засилващата се Света инквизиция.

До изтичането на крайния срок малка част от евреите се покръстват, а по-голямата напуснат Испания и търсят нов живот на изток - в Италия, Централна Европа и на Балканите, или на юг - в Северна Африка. Имотите им - къщи, земи, лозя, градини, работилници, са изкупени на безценица или изоставени и впоследствие разграбени. На евреите е забранено да изнасят от Испания злато, сребро или скъпоценности и те са принудени да ги разменят срещу дрехи или добитък или да ги скрият в очакване на по-добри времена.

Данните за броя на изселилите се варират между 250 000 и 800 000 хиляди. Преди Испания гонения срещу евреите са предприети от Англия (1290 г.) и Франция (1394 г.) През 1496 г. евреите са изгонени и от Португалия. Напъдените от Пиренеите евреи са известни като сефарадски, тъй като на иврит Сефарад е името на Испания.