На 8 май 1903 г. умира видният френски художник постимпресионист Пол Гоген, чиито експерименти с колорита прехвърлят мост към модернизма, избуял в началото на XX век. Роден в Париж през 1848 г., още тригодишен той е отведен в Перу, където прекарва четири години. Семейството се връща във Франция през 1855 г. без бащата, който умира в Латинска Америка.

Младият Гоген израства при дядо си в Орлеан, учи военно дело, служи във флота, а след 1871 г. работи като брокер в Париж. От млад проявява интерес към изкуството, а стимул за рисуване му дава приятелството с Камий Писаро. През 1881 г. и 1882 г. Гоген дори участва в общите изложби на импресионистите в Париж, а през лятото рисува заедно с Писаро и понякога Пол Сезан. От края на 80-те години обаче постепенно се отдръпва от импресионизма с убеждението, че на традиционната европейска живопис й липсва символната дълбочина, притежавана от изкуството в Азия и Африка.

 Подобно на много творци от края на XIX век и той се увлича по източния мистицизъм и търси вдъхновение в други култури, най-вече в японската. Именно това го подтиква през 1891 г. да отплава към тропиците и да избяга от европейската цивилизация и "всичко изкуствено и конвенционално". След престой в Мартиника и Панама през 1897 г. Гоген се установява в Полинезия, а до края на живота си се връща във Франция само веднъж, при това за кратко. Художникът умира от сифилис и е погребан в Хива Оа на Маркизките острови, Френска Полинезия.