Израел официално отбелязва тази седмица 60 години от създаването си. Тържествата, които продължават повече от седмица, са помпозни, богати на концери и представления, но и съпътствани от сериозни мерки за сигурност, посочва Ройтерс. Около местата за празнуване гъмжи от полицаи, които проверяват влизащите с метални детектори и претърсване.

Мерките имат ясна цел - да предотвратят евентуални самоубийствени атентати, които бяха станали ежедневие за еврейската държава в началото на XXI век, но рязко спаднаха през последните две години. През 2007 г. беше регистриран едва един, от началото на 2008 г. - също.

Въпреки това много израелци не могат все още да намерят вътрешен мир. "Всичко е временно и може да се промени за секунди", философски обобщава Лиат Диамант, 25-годишен студент в университета на Тел Авив. "Ако се замисля за истинското положение в страната, сигурно няма да остана тук, но пък много обичам приятелите и семейството си."

Днес кафенетата и моловете, доскоро любима цел на атентаторите камикадзе, са пълни. Израел твърди, че спадът на самоубийствените атаки се дължи главно на ограниченията, наложени на пътуването ва палестинците от Западния бряг и ивицата Газа в Израел, както и на изграждането на защитни стени по границите. Строежът им беше посрещнат с убийствена критика по света, но това не спря израелската държава. Нещо повече, през последните две години Израел и палестинците отново заговориха за мир, макар и по традиция да го обвързват с много условия. В конкретния случай натискът от страна на САЩ е очевиден, но малцина вярват, че действително ще се стигне до мир.

Дори и израелците, които са критично ностроени по отношение на политиката на държавата, най-вече по отношение на палестинците, виждат причини да празнуват. Джесика Монтел, изпълнителен директор на правозащитната организация "Б'целем", документираща по нейните думи "всички нарушения от страна на Израел към палестинците в окупираните територии", казва, че "празненствата по случай 60 години Израел са сладки, но с горчив привкус".

Шестдесет години след атаката на пет арабски армии срещу новообявената държава Израел, застрашила за кратко съществуването й, страната все още е богата на контрасти. Икономиката, подкрепена от свободния пазар и възстановяването на високотехнологичния сектор, расте с поне 5% годишно от 2003 г. насам и към 2006 г. се е равнявала на 142 млрд. долара по данни на МВФ, равна с тази на Сингапур.

Не всички обаче просперират. Официалните числа показват, че половината от децата в Ерусалим живеят под прага на бедността, а безработицата сред ултраортодоксалните евреи в града е много висока. Оцелелите от холокоста, открили в Израел новата си родина, пък винят правителствто, че не осигурява достатъчно помощи за възрастните.

А и бъдещето на страната изглежда напълно безоблачно. Сянка върху него хвърля технологичното развитие на региона. Самият Израел признава, че иранската ядрена програма е сериозна заплаха, а миналата есен таен ядрен реактор на Сирия беше унищожен при израелски набег. Северен Израел пък е под постоянната заплаха от страна на ливанската "Хизбула". "Сигурен съм, че много хора по света се чудят, че Израел оцеля цели 60 години", заключава Диамант. "Но всички трябва да знаят, че няма да помръднем оттук."