В Македония в неделя ще се проведат предсрочни избори, които обаче надали ще променят особено политическата ситуация в страната. Предварителните прогнози сочат, че най-много депутати в 120-местния парламент ще вземе блокът на управляващата ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски, който вложи изключително много време и средства в кампанията. Както и в миналия парламент, далеч зад тях остава Социалдемократичният съюз на Македония (СДСМ), а положението при албанците също се очаква да остане непроменено - Демократичният съюз за интеграция (ДСИ) на Али Ахмети ще има повече народни представители от Демократическата партия на албанците (ДПА) на Мендух Тачи.

Тази ситуация до голяма степен е патова за Груевски. Дори и блокът около него да спечели необходимите 61 депутатски места за формиране на самостоятелно правителство, Охридският договор от 2001 г. го задължава да формира кабинет с някоя от албанските партии в страната. При съставянето на предишното управление той наруши неписаното правило правителството да се формира от най-силната македонска и най-силната албанска партия и избра за коалиционен партньор спечелилата по-малко гласове Демократическа партия на албанците.

Този ход обаче му изигра доста лоша шега, защото само след по-малко от две години именно лидерът на ДПА Мендух Тачи избра най-неудобния момент за страната, за да изнудва за повече права на малцинството. По-малко от две седмици от ключовия за Скопие форум на НАТО в Букурещ, където страната така и не получи покана за членство в алианса, Тачи поиска от премиера неизпълними за кратко време условия, а именно по-големи квоти за малцинството в администрацията, поставяне на албанското знаме заедно с македонското на сградите на местните власти и реабилитиране на бойците от Армията за народно освобождение. Въпреки напрежението обаче премиерът най-вероятно пак ще посочи Тачи за партньор, който по думите му е показал лоялност в традиционното им сътрудничество.

Някои анализатори прогнозират, че Груевски ще се възползва от единствения полезен ход - а той е да предложи коалиция и на двете албански партии. На пръв поглед това би могло да отслаби позициите им, тъй като в динамиката на македонската политика те досега винаги са се дърпали една друга надолу, когато едната е във властта, а другата в опозиция. Подобен ход обаче и крие опасността за непропорционално увеличаване на силата на албанците във властта, което за страна, в която етническите отношения все още са на кантар, може да се окаже взривоопасно.

Не е и ясно дали двете албански партии биха могли да не са в опозиция една на друга, особено след инцидентите преди изборите. Още от самото начало кампанията беше белязана с насилие между тях, а преди седмица беше направен опит за атентат срещу лидера на ДСИ Али Ахмети. Тачи отрече да има нещо общо с това и обвини Ахмети, че правят постановки, за да злепоставят ДПА. Побоища обаче има по време на митингите и на двете партии, а стрелбите срещу щабовете им се превърнаха в ежедневие. Косовските вестници описват битката между тях за албанските градове като люта. Двамата лидери пък взаимно се обвиняват във връзки с организираната престъпност и недостатъчна защита на правата на албанците в страната.

Насилието беше разкритикувано от ЕС, а мисията на ОССЕ констатира, че това не е единствената нередност в кампанията. Основните телевизионни канали, включително и националната телевизия определено дават подкрепа за управляващите, а останалите медии в страната открито фаворизират една или друга партия, без да представят безпристрастно новини за предизборната надпревара. Проблеми има и с изборните списъци, както и с т.нар. семейно гласуване по селата, където мъжете гласуват от името на жените си.

Очакванията на социолозите са изборната активност да не е особено висока дори и сред албанското население. Причината е разочарованието на повечето македонски граждани от политиката и до голяма степен неспособността на властта да реши основни проблеми като безработицата и стандарта на живот.