Регионите в Испания спорят за разпределението на данъците
Местните правителства в Испания поведоха борба за това как да се разпределят данъците, съобщи във вторник британският в. "Файненшъл таймс". Битката е между богатите райони като Каталуния и Мадрид и бедните като Андалусия и Есктремадура.
Богатите напомниха на премиера Хосе Луис Родригес Сапатеро обещанието отпреди преизбирането му за по-добра фискална политика, която да вземе предвид новите нужди в по-развитите области, като вълната от имигранти например, тъй като в тях тя е много по-голяма, отколкото в бедните части на страната. Те протестират срещу факта, че произвеждат голяма част от брутния вътрешен продукт на Испания, но данъците им отиват в централния бюджет и после се разпределят поравно или дори в полза на по-изостаналите области.
Каталуния, в която се намира Барселона, например произвежда 19 на сто от БВП на страната, но данъците й отиват за финансиране на инфраструктурни проекти в други части на Испания. В същото време областните управители на Андалусия и Екстремадура са яростни защитници на сегашната система и настояват премиерът да не я променя. Първите изтъкват образователните нужди на големия дял младо население, а вторите, че населението им живее в разпръснати села, застарява и се нуждае от специални грижи.
Причината за по-рано дадените от Сапатеро обещания до голяма степен се дължи на надеждите, породени от бума на икономиката, който беше отбелязан по време на първия му мандат. В последните месеци обаче страната преживява стагнация - за първата четвърт на годината ръстът е едва 0.3 процента, усеща се ипотечната криза, а събираемостта на данъците намалява. Според цитирания от "Файненшъл таймс" дългогодишен финансов министър Педро Солбес исканията на регионите са "невъзможно за решаване судоку".
Различията между регионите имат и вътрешнополитическо измерение. И Каталуния, и бедните региони се считат за крепости на социалистите в Испания, заради което Сапатеро, също социалист, се намира в особено трудна ситуация да избира между най-близките си сътрудници.
Каталуния обаче отчаяно се нуждае от нови инвестиции в инфраструктурата. Миналата година Барселона беше една седмица без ток, след като пилон падна върху подстанция. Околоградската транспортна мрежа пък беше спряна за известно време, тъй като няколко влака се повредиха, а впоследствие някои линии бяха отнесени от свлачище. Проблем за 7-милионната област остава и сушата.
Сушата продължава да мъчи пиренейската страна Сушата, която е обхванала южната част на Испания, създава напрежение между земеделските производители и собствениците на голф игрища и хотели. Това съобщи във вторник в. "Интернешънъл хералд трибюн". Според изданието и селскостопанските производители, изнасящи продукцията си в Германия и Франция, и собствениците на игрищата и на басейните се нуждаят от огромни количества вода. Доскоро Мурсия беше беден регион, но развитието на туризма в областта накара много от фермерите да преминат към производството на нови продукти, изискващи повече вода, в очакване на по-добра иригационна инфраструктура. Сушата от миналата и от тази година, която започна още през пролетта, обаче попари тези надежди и накара учените да говорят за глобални климатични изменения. Очаква се близо 200 млн. души в глобален мащаб да бъдат изгонени от родните си места заради превръщането им в пустини, а Южна Европа да придобие африкански климат. В Мурсия в момента процъфтява търговията на черно на вода, като най-често източници са нелегални кладенци. Това от своя страна е изтощило ресурсите от подземни води - фактор, сам по себе си усилващ сушата. |