На 14 юли 1789 г. жителите на Париж се вдигат на бунт срещу крал Луи XVI и превземат разположения в центъра на града затвор, известен като Бастилията. Превземането на Бастилията е предшествано от свикването през май на Генералните щати, което се случва за пръв път от близо 180 години. В тях са представени три съсловия: първото - на аристокрацията, второто - на духовенството, и третото - на буржоазията, решенията се взимат на съсловен принцип, а това предопределяна доминирането на първите две.

През юли обаче третото съсловие излиза от щатите и формира ново Национално събрание, чиято цел е създаде конституция на страната. Кралят отначало се противопоставя, но после признава събранието, което на 9 юли се преименува на Национално учредително.

На 11 юли кралят освобождава финансовия министър Жак Некер, който е близък до третото съсловие, и това е изтълкувано от улицата като начало на консервативен преврат. От 12 юли по улиците започват да се събират тълпи и да се говори за бунт. На 14 юли вече въоръжени тълпите се насочват към Бастилията, а след нейното падане бунтът излиза от Париж и се разпространява постепенно из цяла Франция. Днес падането на Бастилията е националният празник на Франция.